Thursday, April 17th, 2008
Хм така…днес беше ден, посветен на администрация, бюрокрация и раходки. Като казвам администрация и бюрокрация обаче имам предвид нещо, с което изобщо не сме свикнали. Тук влагат съвсем друг, значително по-точен смисъл в тези думи и ги обличат в действия по такъв начин, какъвто ние изобщо не сме и сънували. Нещата са направени така, че да си свършиш работата по максимално прост начин, без губене на време, висене по опашки и плащане на ужасни глупави такси.
Цялата история започна още в Чикаго. Трябваше да сложим печат на договора за покупко продажба в апостил офис. Това е нещо като международен печат за валидност. В Чикаго не успяхме да отидем навреме в този офис, защото работи до 15.30(доста особено работно време имат обаче…даже приключват преди наште “бюрократи”). Днес отидохме в офиса тук, в Ню Йорк. Разбира се имаше греда – трябва нотариалната заверка да е от щата, в който се прави апостила. От България още знаех, че нотариусите тук са общо взето не толкова важни клечки колкото са в България…огледах ме се и се оказа, че в местната бакалия – магазинче голямо 10 на 10, в което продаваха хранителни продукти(имаше сместена и аптека) се намира един нотариус. Човека погледна документите и рече ОК, 2 долара. Погледнахме се малко странно със Стас, ама какво пък…хубави хора. До тук 5 минути…като се замисля колко време щах да чакам в БГ за такова нещо и колко щах да търся нотариус…и той колко пари щеше да ни вземе заради един печат. Намерили са много хубав начин да намалят таксите, които при нас са ужасяващо големи…защо трябва някой си да ми взима процент от това, което съм си купил за да имам заверен договор…на него не му струва нищо, не прави никакви проверки…нищо! А за колата искат 2%, за апартамента 2%…и станаха 500 човека милионери на гърба на хората. Подозирам, че и тук е станало нещо подобно, след което са му измислили цаката…всеки може да е нотариус, стига да си плати за тапията. Идеален начин за намаляване на монопол и корупция…ама кой да се сети.
Както и да е, отплеснах се. Трябваше да отидем и до съда…на мен ми се зави свят само като чух(понеже си знам у нас какво значи това…всички са много важни там, много заети…). Да ама не. Отидохме, казаха ни еди коя си стая в един кое си подземие, претърсиха ни за оръжие, влязохме. Човека на гишето погледна документите, погледна ни личните карти, каза ОК, прасна един печат, поиска ни 2 долара(представяте ли си за 3.50 лева точно какво ще направят в България…ще те туткат 2 месеца, ще ти искат рушвети…) и толкоз беше…в рамките на около 30 минути всичко приключи…ааа да забравих да спомена – в центъра на града има къде да паркираш! Вярно, че се плаща по 10-на долара на час или 20 на ден, ама все пак има къде…хората са се сетили, че вместо да бутат стари жилищни кооперации могат да ги изтърбушат и да направят прекрасни многоетажни паркинги.
Редът по улиците е прекрасен. Не можеш да спираш където си искаш, само до стълбове за монети и по разрешени места. Няма напаркирали коли пред автобусната спирка(глобата е към 400$), няма коли паркирали пред пожарните кранове, няма коли паркирали на тротоара. Има ред.
До тук сме с хубавите неща…както всички знаем всичко хубаво си има цена. Е тук цената на тези неща се измерва в количество полицаи на квадратен сантиметър. Алекси ни обясни, че Ню Йорк е градът с най-бързо спадащ процент на престъпления. Стигнали са до единственото възможно решение – градът е просто залят с полицаи. Явно човечеството навсякъде е еднакво…трябва бой, трябва стриктен контрол, трябва постоянно наблюдение. Никак не е приятно като те наблюдават отвсякъде, ама ние сме си виновни.
Та толкоз за днешния ден…лодката вече в тук някъде, чухме се със камионаджията. Утре сутринта рано рано отиваме да я пуснем и да видим аджеба плава или не плава…ще яде ли асан баница както се казва:)
Tuesday, April 15th, 2008
Доста време мина от последното включване в ефир, но пък няма навсякъде интернет и тук.
Нещата в последните дни общо взето се движат по план, като изключим забавянето на лодката. Оказа се, че тази разлика във височината е от значение тук, но като цяло човека с камиона се е справил. Очакваме да пристигне днес или утре.
Решихме, че едно от важните места, които трябва да посетим следвайки стъпките на Алеко е Ниагара. Преди два дни минахме от там, гледката наистина е зашеметяваща. На една от табелките пишеше, че се изсипват повече от 2 милиона литра/секунда! Това по всички стандарти си е много. Ние бяхме извън туристическия сезон(както ще стане видно от снимките), нямаше много хора. В тази част на щатите температурата беше около нулата по това време и макар, че грееше слънце си беше доста студено. По реката и езерата близо до водопада имаше ледени блокове наподобяващи айсберги. В дупката на водопада, наречена “подковата” имаше доста големи ледници, по които се ходи.
Естествено имаше нещо типично “американско”…понеже в тази част водопадите не се виждат много добре, преди известно време(доста години) хората се хванали и си направили техен си водопад…отклонили част от реката, покопали малко и готово. Напавили си тяхна атракция, защото не може така само от Канада да има хубава гледка. Това, че използват около 60-70% от водата за електорцентрали е общо взето съвсем разбираемо и похвално…все пак е екологичен начин за производство на енергия. Толкоз за Ниагара.
По пътя не случва нищо интересно – колата е с автопилот, тоест човек трябва само да държи волана и да внимава, ако се налага да се спира…магистралите са големи, не са натоварени и доста по-лесно се минават големи разстояния…за 2 дена минахме над 1300 километра като се сменахме няколко пъти кой да кара. Бензина е евтин, което обяснява защо карат толкова огромни коли…около 1 лв за литър или 3.5 долара за галон…
Първи(за някои втори) впечатления от голямата ябълка(Ню Йорк). Огромен град, с много натоварен трафик. Пътищата през града са като една огромна паяжина. Миналия път бахме с метро и нямахме пряк допир с тази лудница, но сега съвсем стана ясно, че човек без GPS навигация няма никакви шансове да се оправи тук, та дори и да живее 2-3 години. Минахме през богати, бедни и ужасно бедни места…града е направо смачкващ. Всички са затворени в собствените си пространства, никой не те поглежда, всеки е със слушалки в ушите…много ми напомня на трите маймуни – не виждам, не чувам, не говоря. Аз лично се усетих, че се замислям колко съм малък в обкръжението на цялата тази бетонна гора…напомни ми на развъдник за мравки…само че мравките сме ние. Замислих се колко искам да се махна от тук. Чак сутринта, когато видяхме океана, макар и от сушата, малко се поокопитих.
Вчера вечерта се видяхме със Светослава, води ни на много хубав ресторант, после ходихме на някакъв гръцки бар…в queens има много преселници от всякакъв тип, но преобладават такива от нашия район…БГ, гърция, румъния…определено вида на хората е различен. По-усмихнати са, по-контактни, значително по-слаби(явно полагат големи усилия да не ядат от “местните” специалитети).
Е стига впечатления за момента. Ще гледаме днес да качим малко снимки, че и вие да се порадвате на пейзажа.
Saturday, April 12th, 2008
Ха така…етап 1 приключи. Натоварихме лодката и сега сме значително по-спокойни.
Самото товарене го има доста подробно заснето от Бисер и снимките са качени, така че няма много много да се спирам на него, ама хората тук си знаят работата…и имат техниката…и взимат добри пари заради това:)
Имахме известни трудности, защото лодката се оказа по-висока от разрешеното…макар, че ремаркето е само на 10 инча от земята и лодката я сложиха директно върху него, пак се оказа висока. Трябваше да махнем доста неща от палубата, които ги мислехме за трудно достъпни и доста се изнервихме в началото…ама стана работата, отне ни около 2-3 часа докато махнем всичко стърчашто…разрешената височина е 13.6 фута, пък ние успяхме да я докараме до 13.8…шофера каза, че сме ОК, ще успее така…
Фактически проблема са мостовете…тук навсякъде има малки мостчета – пътищата доста често не се пресичат, а минават един над друг. Освен това прелези почти няма – влаковите релси са вдигнати на високо. Това е много хубаво за движението, обаче е много неприятно за високи предмети, като ветрходна яхта, с голям кил, натоварена на камион. Дано няма откъртени чарколяци като пристигне.
Вечерта се качихме на една от високите сгради тук – Hancock tower. На последния етаж има много хубав бар, изпихме по един коктейл или бира, който каквото…гледката е зашеметяваща. Градът е безкраен…докадето стигаше поглед всичко е Чикаго.
Вечерта продължи при Елена и Весо, отново ни нагостиха с прекрасни работи – пържени кюфтенца с картофи:) Елена има собствено радио предаване тук, за българи и реши, че ще ни интервюира. Направихме един хубав диалог около 10-на минути, предполагам ще го излъчат в местния ефир.
Ами това е за момента…сега си събираме багажлъците и отиваме да се правим на туристи – запътили сме се към Ниагара…да видим и това място, което е направило толкова силно впечатление на Алеко.
Започва етап 2…
Friday, April 11th, 2008
Понеже получих някви запитвания от къде ще минем – лодката ще бъде пусната в New Jersey, съвсем близо до New York. От там ще тръгнем леко на юг докато влезем в Гълф стрийм и после директно по права линия към Азорските острови…после ще видим, ама като цяло от южната страна на островите и към Гибралтар.
Ех колко лесно звучи като го пиша…:)
Friday, April 11th, 2008
Днес мина под знака на рибите…не в буквалния смисъл, но доста валя. Това беше добре от една страна, понеже първо видяхме от къде има течове(мънички капчици, но много дразнещи) по лодката, второ защото пак имахме възможността да напазаруваме разни работи.
Имаше едно премеждие за деня – пращането на парите за превоза…трябваше да пратим половината пари, но в първата банка, в която влязохме казаха, че не могат да превеждат пари от кеш в нечия сметка…хубаво. Отидохме до банката, в която е сметката…да ги внесем направо. Обяснявам аз на девойката, че трябва да им дам малко пари и те да ги прехвърлят в сметката на човека…таз ме прати в трета глуха, до Western Union. Ходихме там и естествено се оказа, че тая работа и от там не става…накрая се чух с човека с камиона, той рече “Абе кажете им на тия, че искате да внесете пари в ей тая сметка”. Отиваме пак до банката и пак същата девойка…започвам аз пак разговора и на нея и присветна лампичката. Всичко свърши точно за 30 секунди, ама като не им знаем тук табиетите…е ще се научим де.
Хъм дам…би трябвало днес да се товарим, ама още не сме получили потвърждение от камионджията…дано стане.
Ядохме разни гадости – ние със Стас някакво ужасно китайско, другите двама – ужасни бургери…в радиус от 10 заведения нямаше никаква тоалетна, а на всички ни се извършваше една дейност…ма стискаме, кво да правим.
Пак бяхме на гости при Елена и Веско – изненадата този път беше ДИНЯ! Това беше доста шокиращо, че по това време на годината никак не сме свикнали на такива работи, ама пък тук всичко се произвежда в парници и карат разни работи от топлите страни. Но все пак приятна изненада:)
Thursday, April 10th, 2008
Доста работи се случиха днес както можете да се сетите:)
Почти цялата сутрин я опукахме в пазаруване в един от яхтените магазини – купихме си дрешки(за които сме благодарни на нашия основен спонсор “Информационно Обслужване” АД) за тежки условия, като силно се надяваме да не се налага да изпробваме техния пълен потенциал.
Решихме, че няма смисъл да се опитваме да намерим вкусна храна в магазините – просто почнахме да си купуваме Junk food като пица, KFC други такива…неприятно, но това е положението…разбирам напълно защо американците са дебели.
Първо зареждане на колата с бензин – ако сте виждали индианци с водно колело – те това сме ние:) Спряхме на една бензиностанция, на която обаче се работи с кредитна карта…тоест сам си зареждаш, сам си плащаш…е да ама кой да ти каже:) В крайна сметка се оправихме, ама пък друг проблем – трябва да си предплатиш бензина. Това хубаво, но не знаем колко събира тази колица…решихме, че 50$ е една добра сума…оказа се, че събира точно толкова ама трябваше да поклатим малко, че пистолета спря на 46:)
После поразпънахме малко платна и почнахме да ги пренасяме от склада до лодката…платната са доста, но май има 1-2 липсващи…днес ще се разправяме с брокера, да видим какво можем да направим по въпроса…предполагам нищо:(
Емо спретна една хубава мусака и вечеряхме с Алекси…имахме силното желание преди 2 дни да си купим пастет, ама се оказа, че това дето сме го купили е кайма…но влезе в употреба и стана чудесна манджа.
Толкоз за сега…днес трябва да преведем половината пари за транспорта, камиона ще е тук утре.
Wednesday, April 9th, 2008
Понеже до момента пиша малко егоистично и изцяло насочено към преживяванията около лодката сега искам да попиша малко за хората, които ни посрешнаха, приютиха и упорито ни хранят с най-хубавите работи, които са си чисто български и ужасно вкусни:)
На летището ни посрешнаха 2-ма човека. Моят най-добър приятел от детството – Алекси, и Веселин – съпруг на Елена, състудентка и много добра позната на моите родители. Всички са много готини, радват ни се и се опитват да ни помогнат с каквото могат. Елена и Весо ни приемат всяка вечер на гала вечеря, с неща, които не сме и подозирали, камо ли да сме се надявали, че ще намерим/опитаме в Чикаго, а пък Алекси ни търпи в средата на хола му, с 6-7 големи сака. Той скоро ще се жени и много ме е яд, че няма да съм тук по това време…но знае ли човек…може пък да скокна отново след 2-3 месеца. Приятелката му (Кристин) е много симпатична и мисля, че ще станат едно хубаво семейство.
Елена и Весо живеят в еднофамилна къща(тези, дето сме ги гледали по филмите), спретната и много приятна, а пък Алекси се е настанил в един апартамент, в Hyde park, точно до езерото. Сградата е много готина, с лек аристократичен мотив на външен вид.
Наистина съм много благодарен на тези хора и се надявам да успеем по някакъв начин да се отблагодарим…
Та така…ще пиша още по въпроса, но сега трябва да изчезваме.
Wednesday, April 9th, 2008
Хехе…няма страшно, не са ни прибрали в затвора още:)
Вчера общо взето беше хем хубав, хем лош ден…хубав, защото свалихме мачтата на лодката(което е процес, доста различен от това, с което сме свикнали в БГ, но ще пиша по-натам) и като цяло сме готови да движим към NJ. Лошото е, че май има проблем с камиона и ако нещата останат както казаха вчера, ще дойде чак в понеделник…
Така…за вадененто на мачтата – сутринта я подготвихме, развихме разните работи и решихме, че сме готови. Понеже хората имаха работа, отидохме до яхтения магазин(на 100м от лодката). Излизаме ние от там и какво да видим – четирима господа се хванали и вече са я извадили :) Даже не ни позволиха да правим каквото и да е…просто да си седим и да снимаме. Стовариха я отстрани, на една количка и толкоз…тихо, кротко…абе като за бели хора:) Друг е въпроса, че байчовците в БГ за процедурата взимат я 20 лв, я бутилка ракия, пък тук по 8 долара на фут(което за нашата мачта е има-няма 400 $)…но това само потвърждава вече създалото се у мен впечатление – тук всичко е евтино, освен труда…докато у нас е точно обратното – всичко е скъпо, освен труда…ама какво да направим, свикнали сме да е наопаки.
Tuesday, April 8th, 2008
Няма да изпадам в подробности… Свършихме много работа, Емо и Бисер си купиха фотоапарати (сега с 4 може би ще пуснем 1-2 снимки:))…подготвихме мачтата за сваляне и би трябвало днес да я махнат. Ще се видим с БГ консула, да подпише 1-2 документа, трябва да направим нещо, наречено апостил…
Както и да е…
Ако някой иска да ни намери, телефона ми тук е +1 773 6918821… Толкоз за днешната сутрин, довечера повече(може би)
Monday, April 7th, 2008
Ей на…ден втори…вчера беше хубав ден за Българската демокрация и най-вече за нас:)
Целият ден мина под знака на рибите…упс не, това беше за хороскопа. Деня както всички могат да се сетят мина под знака на работата…скъсахме си ….. от бачкане, но пък сме изключително щастливи от резултата за момента.
Махнахме покривалото на лодката (една изключителна простичка, но мнооого полезна конструкция от водопроводни тръби и найлон) и започнахме разучаването на нещата.
До към обяд все още имахме усещането за несигурност…доста добра аналогия може да се даде с опознаването на новозабърсана девойка, но няма да изпадам в подробности :)
Накратко „разсъблякохме” я почти цялата, да видим кое/как/къде. Нещата изглеждат много приятно, а всички сме единодушни по въпроса – лодката е просто невероятна. Само можем да гадаем колко много години е била на върха на стълбичката тук, по състезания, но съдейки по поведението на околните (вчера няколко човека дойдоха да ни поздравят с характерното американско гостоприемство и любопитство и да ни кажат, че лодката наистина е хубава и че се радват, че няма повече да им се налага да се състезават срещу нея…) стигаме до извода, че наистина сме уцелили “кьоравото”
Ходихме малко по магазините…ужас! В тези за инструменти нещата са доста особени, но на нас много ни хареса:) Например един комплект от 20 отвертки (хубави и здрави) струваше 10 $…но затова пък най-обикновената попивателна гъба(парче дунапрен) струваше 2$ ! Шантава държава…
Най-важното от вчера беше, че намерихме всички платна на лодката(а се оказа, че тя наистина е с много), запалихме двигателя(запали много лесно и звучи прекрасно, много добре е поддържан) и си намерихме надуваема лодка с мотор…
Ами това е за момента…днес ще пусна малко снимки, но вие ще ги видите чак утре
