Saturday, April 29th, 2023
От другата страна
На 15-тия ден плаване минаваме ЕКВАТОРА! Това е голямо събитие за всеки ветроходец, особено първия път. За нас се случи около 3 през нощта, та не успяхме да видим комисията по посрещането, че беше доста тъмно, ама сигурно са били някъде там хората, чакат ни. Евгени даже свети с фенера, да види къде е буя с флагчето, ама не го видяхме…извадих едни фойеверки за торта, които бях купил специално от магазинчето преди да тръгнем, запалихме един ей така, за купона.
Супер лежерно плаване се получи тия дни, 12-14 възела сравнително постоянен вятър на бакщаг. Почти няма вълна, минахме вече и тая зона с валежите, та не се оглеждаме и за шквалове. После ще минем пак през такава зона, но от другата страна. Казват, че в северното полукълбо бурите се въртят в едната посока, в южното от другата, но реално в рамките на нашето преминаване нямаше буря, която да си заслужава вниманието от къде да я заобиколим. По-скоро си оставахме на курса и шквалчето си минаваше през/около нас.
На сутринта след екватора си направихме официалната церемония, че някак през нощта не беше мотивиращо да сваляме платна, за да се топнем. Залепихме на един харпун три държача от фурната, да прилича на тризъбец, аз се навлякох в една плажна рокля на Софи, свалихме платната и айдеее…ритуално къпане. Голям кеф, водата като чай, акули не се виждат, малко клати, ама като сме във водата си беше супер. Разбира се подходихме мъдро и въпреки, че лодката беше без платна си се вързахме с въжета, че има не един и два случая на хора, които слизат да се къпят от уж неподвижна лодка и в следващия момент се оказва, че не могат да я догонят.
Направихме инспекция на въжетата на управлението, ремонтираните неща изглеждаха ОК, с изключение на едно въже, което ми направи впечатление, че твърде много „пружинира“. 8 мм неръждаемо въже не би трябвало по никакъв начин да има видима динамика от подобно натоварване, та си останахме с 1 на ум. Освен това смазахме мотора на автопилота и изсипахме още половин флакон WD40 върху оста на руля, защото определено се движеше трудно.
Гледаме прогнозата и нещата не са особено розови, но поне имаме време да се смъкнем по-южно, че като почне духлявицата да имаме по-попътен курс. По принцип много мразя някой като ми пожелае попътен вятър, но в случаите, в които става дума за океанско плаване, с голяма вълна и силен вятър си го оценявам като много добро пожелание.
Цял ден пак някакъв айляк…по някое време рифоваме грот, по някое време разрифоваме, ама повече да се намираме на работа, отколкото, че има нещо притеснително. Още имаме прясно месо, та Евгени сготви едни мръвки с картофи на фурна. Бирички, слодобедна дрямка. Вече нямаме бордова гарга, заминаха си всичките. Супер, че няма да трябва да чистим панели от акита!
Вечерта си направихме севиче(риба, лук, чесън, лимон, манго и каквото още се сетихме) с осолената риба, която предварително бях сложил във вода, да се обезсоли малко, че беше станала доста отровна. Успоредно реших, че що пък да навъртя и едно суши с нея. Нямаме моркови и краставица вече, обаче пък авокадо и манго имаме, та ето едно алтернативно суши. Стана си супер.
Вечерта вятъра взе да става една идея по-насрещен, да позасилва. Вече излизаме от безметежната зона и навлизаме отново в частта с шквалчетата, но от другата страна този път. Рифовахме се, поваля ни малко, обаче взе бая неприятно да клати. На някакъв халф караме, но лодката прави едни супер неприятни заклащания, а автопилота ги усилва допълнително, като се опитва да компенсира, ама или закъснява или подранява и ни доразклаща. Почна от време на време и някоя вълна да се мятка на борда, но нежно за сега.
Разбрахме се да лягам, Евгени в кокпита. Обаче то това клатене супер ужасно, особено пък в предната каюта. Мятка те наляво, надясно, понякога както сърфира на една вълна се удря в следващата и се чува тъй наречения „слеминг“, което безобиден, но супер шумен удар на вълна по корпуса. В носа се чува ужасно. Никво спане не става.
Няколко път успях да задрема, ама за малко. И през цялото време си мисля тая проволка какво и се случва в момента…и след малко разбрах. Бях с тапи, ама много ясно чух „ставай, нямаме управление!“. Класика, маневрата ясна. По долни гащи съм, ама търча, хващам желязото и почвам да управлявам, Евгени се завира в рундука да гледа. Беше ясно какво е, ама все пак се потвърди и от огледа – тая пружиниращата проволка рязко спряла да пружинира. Бяхме избистрили стратегията следобяда, тъй като това въже е по-тегаво за смяна, тъй като запресован накрайник в единия край нямаше как да го сменим цялото, а трябваше да го отрежем и снадим с новото, така, че използваме накрайника от старото. Процедурата отне около 2 часа, като Софи вече доста добре се справя да кара, та можехме двамата едновременно да работим. Срязахме въжето, две скоби максимално близко до накрайника и айде. С малко фина настройка, 1-2 оплитания нагласихме системата, автопилота си пое управлението. Докато разчистим и проверим повторно всички връзки си беше станало 4. Супер изморени се натръшкахме, ама лодката пак беше с такъв курс, че клатеше гадно и реално до изгрев слънце почти не мигнахме.
Сега остават около 700 мили. Реално са между 4 и 5 дена. Надяваме се всичко по управлението да е наред, че вече не ни остана и много метална проволка…има една последна надежда ако пак имаме проблем – въжето за връзване на дингито е от същата проволка, но е облечено с маркуч. Та ако го закъсаме – това ще ни е спасението. Но тайничко се надяваме да не стигаме до там…
