Thursday, May 18th, 2023
Още островни дни
На следващия ден решихме, че е крайно време да се преместим на друг залив. Поработихме малко(кой работи, кой си търси работа, абе натоварена програма). Софи отиде до Брега с плуване, но като се връщала и съвсем близо до брега видяла акула! Беше се постреснала, но доколкото прочетохме местните акули са доста добронамерени и изключително рядко нападат хора. Реших да огледам и аз, защото е голяма рядкост всъщност да видиш акула на толкова лесно достъпно място. Метнах се, като си взех за всеки случай харпуна. Не, че ще я гръмна, ама все пак за смелост. Пошляпах малко с плавниците и хоп – вярно! Една сравнително малка акулка се мерна в далечината. Супер ентусиазиран се запътих към нея, ама в случая явно тях повече ги е страх от нас и се измете. Продължих да плувам близо до рифа(почти до брега) и видях 3 много красиви ската, още една акула и един много голям пасаж от риби, в които се врязваха риби тон! Беше изключителна гледка, тъй като по едно време се озовах точно в средата на пасажа. Много силно впечатление ми направи звука…бяха като вълна под водата. За съжаление камерата беше „пийнала“ вода(а уж трябва да е водоустойчива), та нямам кадри от този ден.
Ранния следобяд се „откотвихме“ и си избрахме един уникално красив залив, изключително спокоен и със страшно чиста вода. Със сигурност беше в топ 3 по видимост, на която съм попадал някога. Закотвихме се на 9 метра, брега беше на не повече от 70-80 метра зад нас. Абсолютно тихо, с няколко лодки около нас. Дъното под нас чист пясък, оформен от вълните на едни много интересни пера. Близо до брега има риф, където отново видях малка акула, която пак се стресна и избяга. През нощта ни поваля, което за съжаление означава затваряне на прозорци, ама какво да се прави. По-добре на задушно, отколкото на мокро.
На сутринта в залива бяха влезли делфини! Ама супер много делфини. Цедяха и си обикаляха около лодките, малките си играеха и подскачаха. Естествено се метнах с плавниците и заплувах към тях. На няколко пъти имах възможност да ги наблюдавам от разстояние 2-3 метра! Бяха невероятни. Обаче винаги имаше някой по-голям делфин, който неотлъчно ме наблюдаваше, плувайки странично. Поплувах 15-на минути, след което реших, че ще изляза, за да ги снимам с дрона. Станаха страхотни кадри, тъй като на няколко пъти успях да го сваля много близо до водата, без делфините да се стреснат от него и да летя над тях, докато те си играят.
Същия ден трябваше да се върнем до Хива Оа, за да се срещнем с Браян от SV Delos, с който Евгени се беше запознал в Мексико. Някакъв щур късмет, но те имаха 2 почти нови литиеви акумулатора, които щяха да ни решат проблемите трайно! И му ги бяха обещали като подарък, тъй като били рекламни! Плаването обратно не беше приятно, но поне бързо – разстоянието е 6-7 мили. Изблъскахме го, закотвихме се и зачакахме. Те бяха отишли до града, за да направят check-in процедурата, но жандармерията този ден не работела(о, изненада). Реших, че докато те се върнат мога да скокна до града за някакви провизии. Хванах си авто-стоп, напазарувах някакви пресни неща и айде обратно. Delos-ците точно се появиха, взехме батериите и решихме, че това пристанище е твърде клатещо ако не сме вързани за кея(а беше дошъл снабдителния кораб, та нямаше как…). Харесахме се един друг залив, от северната страна на острова и се отправихме натам. По пътя хванахме една малка баракуда и много се чудехме дали да я ядем заради един токсин, който се натрупва в баракудите, които ядат коралови риби, но прочетохме, че ако са под 1 метър са безопасни уж. След като се закотвихме я филетирах и айде в тигана, стана супер вечеря.
На сутринта трябваше да тръгваме към Нуку Хива, където се бяхме разбрали да се срещнем с Милена, Севето и Диди. Те идват на 14-ти по обяд, което се пада след 2 дена. Рано-рано се изстреляхме и цял ден си плавахме суууупер безметежно. Грот, геноа и абсолютно никакви проблеми. Успях да си поработя даже.
Привечер пристигнахме и си избрахме един залив, които според Навионикса трябва да е супер защитен. Дръжки…беше най-ужасното клатене на света! То като почна през нощта и до сутринта ни беше разбило всичките камъци в бъбреците. Рано-рано Евгени стана и почна да вдига котвата, супер изнервен от това лангъркане. Насочихме се към основния залив, в който се намира и „столицата“ на острова. Там си пуснахме и кърмова котва, за да избегнем вероятността да ни заклати толкова ужасно колкото предишната вечер. Разгледахме „града“, намерихме кола под наем за следващия ден, магазин(за сладолед естествено) и разбрахме къде е пазара(оказа се точно до пристанището). Има яхтен „магазин“, който е по-скоро за услуги за яхтите, нямаше почти нищо за продаване. Собственика е американец, Кевин, много любезен човек. Оставихме 2 газови бутилки за пълнене.
Тази нощ спахме сууупер спокойно, с двете котви, чудесно насочени с нос към вълната. Единствения проблем на това закотвяне е, че лодката не може да се завърти по посока на вятъра и съответно не влиза толкова въздух, но сравнение с предишната нощ си беше пълен лукс!
На следващия ден станахме много рано за да купим риба. Местните рибари излизат между 5 и 6 сутринта и тогава може да ги хване човек да си купи директно от тях. Бяха хванали няколко бааая големи риби тон, който разфасоваха на пристана. Остатъците директно хвърляха в морето, което кипеше от АКУЛИ! Буквално до дингитата минаваха едни бааая големи акули. От тези вече човек определено би имал сериозен респект ако ги срещне под водата!
Малко преди обяд видяхме и няколко манти! Естествено излетях с дрона и ги поснимах, те поне изобщо не се притесняват от ниско летящи бръмчащи обекти…на едната почти и кацнах на главата!
Отидох да посрещна новия екипаж. До летището разстоянието е около 40км, но се взима за час и половина почти. Минава по диагонал на целия остров, като по пътя се сменят поне няколко видя природа. Минава се от 0 до 800 метра надморска височина, от палми до иглолистни дървета, от банани до шишарки. Изключително красив остров!
Летището е супер забавно, една палатковидна сграда до писта. Каца самолета, разтоварва хората, посрещат ги без формалности, багажа директно си го взима човек от количката. Много се зарадвах, че най-накрая виждам Миленка, прегръдки, целувки. Натоварихме се на великата кола(някво мега малко Пежо), но се оказа желязно. С 4 човека и 3 раници се справи геройски по тия баири! Спряхме на няколко места за панорамни снимки и си маркирахме места за „крадене“ на плодове. По островите се оказа, че не е лесно да се снабди човек с плодове и зеленчуци от магазините, но пък навсякъде има разни дървета…с банани, мангота, авокадота. Нямахме никакви инструменти и пособия, но имахме план за следващия ден.
С дингито никакъв шанс да се закараме всички, та натоварих багажа, пък девойките останаха в заведението на пристанището, да хапнат някаква нормална храна, че по тия хиляди самолети само сухоежбини. Много хубави пържоли, картофки и сок от помело!
Натоварихме се и сега започва същинската част от островните приключения!
