Saturday, May 17th, 2008

Ден следващ(няколко)

Пак на път…какво друго да кажа. Тръгнахме на 15-ти вечерта с много слаб северен вятър, който съвсем умря по някое време. Има една важна промяна в екипажа – Стас реши, че морската болест му дошла в повече и остана. Ще си хване тия дни самолет до Лисабон и от там за България. Много му беше криво, на нас също(ще ни липсва като), но така е по-добре, че морската болест се оказа тежка за преживяване повече от 2-3 дни.
Повече от 24 часа карахме на мотор, минахме малко повече от 150 мили. По едно време решихме, че трябва да заредим гориво, понеже тубите си намаляваха и най-близкия остров по пътя се оказа и най-големия от архипелага – Сан Мигел. Погледнахме GPS-а, малко по-подробни карти на лаптопа и един яхтен пътеводител – Атлантическите острови. Видяхме, че в северната страна, от която идваме ние има едно рибарско пристанище, в което можем да влезем(все пак лодката гази 2.3 метра и не всяко пристанище е достатъчно дълбоко). Пристанището се нарича Rabo De Peixe – или нещо като Рибена опашка…веднага се сетих за името на рибарското селце от една книга на Фърли Моуът – Кална Дупка…ама както и да е, асоциацията си е за мен.
По пътя ни се случи първо премеждие с мотора – по едно време изпищя, че е загрял. Спряхме веднага, огледахме се и се оказа, че ремъка на алтернатора/водната помпа се е скъсал. Бързичко се оправихме, понеже това беше последното нещо, което бяхме купили на тръгване от Щатите – резервен ремък.
Около 1 часа през нощта влязохме в пристанището, посрещнаха ни местни рибари, заети с подготовката на такъмите за утрешния(днешен) риболов. Млади момчета, на около 18-20 години…естествено никой не говори английски, ама с езика на глухонемите се оправихме…черпихме ги по биричка, вързахме се и взехме да си правим нещо за вечеря. Тогава започна да се случва нещо, което малко ни върна към действителността и много отчетливо ни напомни, че навсякъде хората са еднакви, че в действителност нещата не са толкова лъскави, колкото изглеждат на повърхността, че глупостта, злобата и бих казал садизма са си човешки характерни особености. Да поясня – с нас всичко е наред, нищо не са се опитвали да ни правят хората…някой да не реши, че са ни набили.
Та по едно време се появиха едни лапетии, на не повече от 13-14 години, влачейки 2 кучета. Едното явно бездомно, другото питбул или нещо подобно. Основно забавление известно време беше да гледат как двете мили животни се хапеха и ръфаха едно друго. По едно време обаче на кучетата просто им писна и спряха. Хлапетата, недоволни от стечението на обстоятелствата захванаха да ги бият…в този момент вече имахме силното желание да станем и да ги нашамарим, да видят колко е приятно…ама като сме на чужда земя, даже малко нелегално в това пристанище, просто нямаше как, че ще вземат да викнат полиция и да стане сложно. Та погавриха се известно време, на мене стомаха ми съвсем се сви и изобщо ми се отяде, май и на другите така…омръзна им малко и на лапетата, та решиха да ги хвърлят кучетата във водата…бездомното милото едвам се влачеше вече, толкова го бяха били. Метнаха ги от кея. Бездомното извади някакви сетни сили и заплува към отсрещните скали, та да не могат да го стигнат, но питбула май не можеше да плува. За около 5 минути взе да се нагълтва с вода, дечорлигата се уплашиха, особеното едното, чието явно беше кучето. Извадиха го някак от водата, но вече беше твърде късно…милото беше предало богу дух. Дълго време детето-собственик се опитва да му прави сърдечни масажи, изкуствено дишане даже, но без резултатно. Получи хубав урок, но на каква цена…понякога хората са доста жестоки същества, сещам се за арените за бой в Рим и някак се замислям, че в дълбочина нещата не са се променили особено…просто имаме едни особени природни заложби, които не винаги разбирам. Та така приключи този епизод от нашето пътуване, с едно доста неприятна случка за вечеря.
Сутринта се запознахме с един рибар, говорещ английски, закара ни човека до бензиностанцията, да налеем gasoline както казват тук на дизеловото гориво и да си купим нов ремък, че да няма изненади по пътя пак.
На светло островът изглежда също много живописен, градчето беше отново подобно на Horta, само че не толкова лъскаво, хората са малко по не туристически настроени, имайки предвид, че сигурно спират 1-2 яхти на година и то не по желание, ами защото имат някакъв проблем, като нас. Отново контраста между вулканичен остров и обработваема земеделска земя беше интересен. Купихме си домати и нещо като сирене…ах колко ни липсваха тези работи…вярно, че сиренето не е бяло, ами е нещо като кашкавал повече, но пак беше прекрасно. А доматите…тук явно няма от къде да ги внасят(Турция е далече) и си ги отглеждат на острова…просто прекрасни, сочни и ароматни…не помня от кога не бях ял по-хубав домат.
Ами това е за сега…тръгваме към Гибралтар, дано да подухне малко вятър, че няма до никъде да стигнем с двигател…сигурно имаме дизел за около 200 мили, ама някак нямаме желание да слушаме шума на мотора вместо шума на вълните и вятъра. Дано.

Posted by zaimov on May 17th, 2008 | Filed in Uncategorized | 11 Comments »


11 Responses to “Ден следващ(няколко)”

  1. May 17th, 2008 at 6:14 pm

    Albena said:

    :( Gadna istoria… sega i na men mi se svi stomaha :( Napomni mi na otkus ot knigata na Jack London – “Beliat Zub”… Napravo prez sulzi sum ja 4ela taia kniga kato dete… Dobre 4e ne sum bila tam – opredeleno 6tiah da vi suzdam problemi s policiata…
    Aide uspeh s vetrovete, 4e motora moje da e iznervia6t pri dulgotriana upotreba ;)

  2. May 17th, 2008 at 6:30 pm

    Milen Boev said:

    Подобни садистчета само от бой разбират! Ама такъв, че цял живот да си го спомнят. Жалко е когато човек трябва да научи нещо по лошия начин, а за това са виновни на първо място родителите му как са го възпитали и какви ценности са му предали. Жалко е че не сте могли да направите нищо :( но такъв е живота … жесток. Те ще си го намерят някъде! Добре е че поне бездомното кученце се е спасило :)

    Айде попътен вятър и да знаете че се събираме все повече хора да ви посрещнем в Гърция =)

  3. May 17th, 2008 at 7:48 pm

    Vil4o said:

    I na men mi se svi stomaha :( Mnogo nepriatna slu4ka, no vse pak fakt. Razni hora, razni ideali. Edinstveniq vypros, koito si zadavam v tozi moment e kak moje da si (ne)vyzpita6 deteto taka.Tezi ne6ta vinagi trygvat ot semeinata sreda,kakto i mnogo drugi,de. Beni, dobre 4e i dvete ni e nqmalo, problema s policaite 6te6e da e na dneven red.
    Aide dano viatyr da doide,podhodq6t. Vsy6tnost v momenta vdigat spinaker,vypreki 4e vqtyra ne e mnogo silen. No za smetka na tova, dobrite lodki imat dobro oborudvane- kato naprimer lek spinaker za leko vreme ;)

  4. May 18th, 2008 at 3:35 pm

    jovana said:

    Ето в такива моменти ми се иска да е вярно,че такива хора рано или късно си получават заслуженото…

  5. May 21st, 2008 at 11:34 am

    Lili said:

    E i na men mi se svi stomaha, kakvo da vi kaja, trqbva6e da prebiete tupite lapeta di vidqt kakvo e!
    Poputen vqtur na namaleliq sustav moreplavateli…a da – i nqkoq ribna purjolka…:P

  6. May 21st, 2008 at 12:49 pm

    Anata said:

    Много неприятна история, но те и хлапетата са си получили заслуженото по доста неприятен начин….

    Аз да сменя малко темата и да пожелая на братчеда честит имен ден от цялото семейство и попътен вятър! :)

  7. May 21st, 2008 at 1:22 pm

    Elissaveta said:

    Честит имен ден, Косе! ххх

  8. May 21st, 2008 at 1:28 pm

    deni said:

    Честит имен ден, жив и здрав. С пожелания за още много пътешествия по суша и вода :)

  9. May 21st, 2008 at 4:19 pm

    pesho said:

    Косьо,

    честит имен ден,
    жив и здрав,
    и дано по-скоро ви посрещаме в БГ.

  10. May 21st, 2008 at 10:50 pm

    Dani said:

    Kosio, az ne znam ti koga shte go prochetesh tui syobshtenie, no vse pak reshih da ti chestitq imenniq den… ta chestit imen den! Da si jiv i zdrav, i v duha na situaciqta ti (vi) pojelavam popyten vqtyr i uspeshno plavane do BG!!!

  11. May 28th, 2008 at 10:41 am

    jovana said:

    ни вест,ни кост ни снимков материал…. :)))Дайте малко информация кво става…. :)))Добре че е картата,та ви следим….



Please leave a Comment

You must be logged in to post a comment.