Sunday, June 1st, 2008

За сирените, чайките и приятелите..

Е, да напиша и аз някой ред…
Обикновено съм словоохотлив, но с писането хич ме няма.
Не знам как звучи, но аз слушах песента на сирените няколко пъти. През нощта, когато човек е свикнал да спи, мозъкът му си измисля какво ли не ( понякога прекалено реалистично ). Хванал румпела, загледан в безкрайната вода с всичкото време на света, почваш да мислиш за какво ли не.. може и да е от това, че няма с кого да говориш.. Тогава почват да се чуват гласове, шепнещи неразбрани думи. След известно време гласовете стават по-силни и по-ясни. Почвам да разбирам моряците, които са се натъквали на рифове запленени от пеенето на сирените. Слава на Нептун, аз се разминах само с удоволствието от песните и то само защото насред океана няма скали. Сигурно някой ще ме прати на лекар за тези приказки, но предполагам, че така са тръгнали част от легендите и суеверията.
Стана дума за нашият спътник Джонатан.. Името му не беше случайно. За тези, които името не говори нищо , може да прочетат тук
http://izkustvoto.com/content/view/853/68/
В най-силните ветрове, когато се опитваш да мислиш само за румпела и компаса за да няма сили мозъкът ти да се паникьоса, Джонатан се рееше около нас забарвил всичко на около 1000 км от брега. Казаще от време на време пред лодката.. Мислехме си че ще кацне и при нас, но предполагам се притесняваше да не го заговорим и да му развалим удоволствието от свободата.. Когато силните ветрове останаха назад и на север, Джонатан си тръгна, може би Косьо е прав, че не разбираме от орнитология, може би Джонатан не е бил чайка, а буревестник. Въпреки това за нас си остана Джонатан. Не знам другите какво са търсили като усещане в това плаване, не съм убеден че аз знам какво съм търсил, но намерих много неща.
Едно от най-важните неща на такава лодка е разбирателството между екипажа. Има поверие, че екипажът трябва да е от нечетен брой хора за да може когато има неразбирателство винаги да има превес в силите. Ние бяхме четирима доста време, но след време назначихме пети член на екипажа и това беше Автопилотът. Железен рулеви във всякакви времена, неуморим и винаги сигурен къде отиваме. Справи се чудесно..
За мен всичко тръгна от една неделя през зимата на път за Боровец. Косьо се обади и каза: “Мм Паскалев, какво правиш? АА пиеш биричка на Стената ли? Какво ще кажеш за едно преплаване на Атлантика през Април ?” Звучи шеговито. И на мен така ми звучеше. С Косьо и Стас се познавам относително от скоро ( 3 4 години всъщност) и никога не бях плавал. С Емо съм приятел от повече време, но никога не сме плавали заедно на голяма лодка, един два пъти на Ял и доста пъти на малкият ни катамаран. Бях убеден обаче, че с него бих тръгнал да обикалям света. Като резултат се получи страхотен екипаж и страхотно плаване..може би отчасти, защото всеки от нас е малко луд, кой парашутист, кой алпинист, кой парапланерист, кой обикновен луд..но всички с желание за приключения и обичащи морето…
Не помня кой коментираше какво значи името на лодката – Folie A Deux. В буквален превод значи “Лудост за двама”, може би по-скоро значи “Луд колкото за двама”.. Всички на които го казвахме питаха: “А защо не се казва Folie A Quatre?” Имало е защо.. Оказа се, че освен това Folie a deux е медицински термин за психично отклонение, което е заразно сред близки хора. Не е случайно..
за по любопитните:
http://en.wikipedia.org/wiki/Folie_%C3%A0_deux

Косьо малко ни нахока че не пишем в блога и в бордовия дневник, ама когато съм на лодката в главата ми е каша..е има няколо реда и от мен вече..

Преди за заминем бях твърд привържаник, че “Попътен вятър” не е най-доброто пожелание за плаване. Ветроходците знаят защо. Оказа се обаче не само , че не е лишено от смисъл, но и направо си е най-доброто пожелание за дълъг преход.
Така че пожелавам, попътен вятър, попътни течения и безаварийно плаване на Косьо, Сашо, Румен и Кърни и всички които ще се присъединят към тях на по-късен етап.

Бис
’08

Posted by bis on June 1st, 2008 | Filed in Uncategorized | 2 Comments »


2 Responses to “За сирените, чайките и приятелите..”

  1. June 7th, 2008 at 12:07 pm

    jovana said:

    Всички пишете толкова овлекателно…че направо се хващам как си представям че съм присъствала на някои моменти…Ние читателите на тези страници можем само да Ви благодарим,че ни позволихте да се докоснем до това вълшебно преживяване…Мисля че всеки един от вас може да се замисли дали да не започне да се занимава професионално с писане на такива истории..А пък и ще бъде повод за още такива паметни пътувания…. :))Хубаво е че все още има хора които виждат красотата на света… :)))

  2. June 16th, 2008 at 12:48 am

    vi said:

    Издайте книга наистина… :)) Като гледам имате купувачи още от сега… ;)))



Please leave a Comment

You must be logged in to post a comment.