Friday, June 6th, 2008

От Малага към о-в Ибиса и Сардиния.

И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира – вече нямаме преходи по-дълги от 4-5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7-8 местно време(то си е направо вечер де).

Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятъра беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше. Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятъра поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно – спинакера. Покарахме така 4-5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване – грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни – няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут. На следващия ден Ибиса се появи пред нас и в ранния следобед вече се бяхме вързали. Екипажа много бързо влезе в ритъм и си се сработихме отлично, нощните вахти станаха по-лесни, защото са по-къси, понеже сме 4-ма човека.

Силно впечатление ни направи разликата в цената на две съседни яхтени пристанища(марини). Първата в която влязохме ни пискаха 190 евро за една нощ, а пишеше, че това е по-евтината от двете ! Все пак решихме да пробваме и другата – е там нещата се оказаха по-човешки – 38 евро на нощ. Решихме да останем 1 ден, да намерим необходимите ни чаркове и да потегляме.

От тук натам започнаха проблемите. При развиването на злополучното болтче то се скъса. Започна едно 3 дневно отчаяно търсене на заместител, защото бяхме наясно, че точно такова ще е адски трудно да се намери. Обикаляхме и търсехме, разпитвахме, мотаха ни, лъгаха ни, че ще ни намерят…като цяло останахме с доста неприятно впечатление за хората там(занимаващи се професионално с яхти) – мързеливи и абсолютно безхаберни. В крайна сметка се намери един човек, който се присети, че има някаква подобна помпа и разви едно почти същото болтче, което стана и спаси положението. Дори не искам да си спомням за всичките нерви, които изхабих около една толкова малка част. И отново се замислих колко малко нещо може да спре прогреса…едно нищо и никакво болтче ни изкара от строя и просто нямахме никакъв избор освен да чакаме и да търсим.

Сега малко впечатления от самия остров(освен хората). Типична туристическа дестинация, както разбрахме предпочитана основно от германци. Доста хотели, доста дискотеки, но в крайна сметка нищо, което не сме виждали. Има стара крепост, която огражда стария град със доста висока каменна стена, а самото старо градче е доста приятно. Типично средиземноморска архитектура, но от преди доста години, добре запазени къщи и тесни улички. Напомни ми леко на созопол, когато обаче той не беше превърнат в тази ужасна строителна площадка, която виждаме последните 5-10 години, но с малката разлика в отношението на хората. Определено отношенията на един към друг са далеч по-приветливи(изключвам момента, когато трябва да ти свършат малко по-сложна работа, като намиране на болтче), усмихнати и гостоприемни. Не възприемат всеки като ходеща касичка и цените са изравнени с тези в България, макар условията за туризъм и обслужването да са на съвсем друго ниво, което мисля, че у нас няма да достигнем дори след много години. Но както и да е…наистина острова е много известна туристическа дестинация и някак не остави добро впечатление у нас, като се има предвид, че не сме типичните туристи.

На третия ден намерихме прословутото болтче, точно за 5 минути го поставихме и за още 15 се спретнахме, припалихме и потеглихме. Вятъра беше хубав и духа до към 1 през нощта, когато спря…много неприятно, защото имаше останала вълна и настана голямо клатене. Не смеехме да запалим двигателя заради болтчето, понеже все още течеше по малко. И така за 24 часа бяхме минали по-малко от 90 мили…това сигурно е най-краткия преход за 24 часа, който сме правили от момента на тръгване. Следващия ден подухна и се попридвижихме добре. Вечерта се случи нещото, което очаквахме още от момента на потегляне от САЩ – хвана се риба. Слънцето беше почти залязло, ние вечеряхме спокойно и си говорихме, когато се чу заветния звук на развиваща се макара. Сашо скочи веднага и грабна въдицата, аз се заех да направя бърз заход, така че да сме в посоката, в която дърпа рибата. След около 15 минутна борба една 6-7 килограмова риба тон беше на борда, а всички дишахме тежко от адреналина и търчането по палубата. Вързахме я на кърмата, подкарахме отново лодката в правилната посока и седнахме да си доядем. След това пристъпихме към най-неприятната част – а именно филетирането. Доста качествено всички се омазахме, но в крайна сметка имахме около 4 килограма чисто филе от риба тон.

На следващия ден вятър просто каза стига толкова и спря. Пооправихме двигателя, направихме една система от скачени съдове за отвеждане на капещото гориво и в този дух откарахме следващите 24 часа. Сутринта на хоризонта се появи Сардиния и по-точно двата острова, които са на югозапад от Сардиния. Решихме, че ще спрем на северния от двата – St Pietro. Марината, на която спряхме се оказа изключително приятно място. Има си вода, ток, бензиностанцията и магазина бяха на около 100-на метра от изхода. Естествено и тук следваха правилото работа от 10 до 12 и после от 15 до 19, но все пак за 6-7 часа успяхме да си намерим всичко, което ни трябваше, включително още едно резервно болтче. Решихме, че поради забавянето няма да оставаме, а направо тръгнахме. Хората бяха изключително любезни, дори не ни взеха пари за престоя, а пък си ползвахме баня, тоалетна и вода. Като цяло останахме с доста по-добро впечатление от Италия отколкото от Испания.

От тук натам целта е Сицилия, после Гърция през Коринт и натам ще видим…започваме все повече да обмисляме вероятността да оставим лодката някъде из Гърция, просто защото отпуските ни са към своя край…но всичко зависи от времето.

Posted by zaimov on June 6th, 2008 | Filed in Uncategorized | 7 Comments »