Monday, June 16th, 2008

The end of the road – part 1

И така за наше голямо съжаление дойде и последната част от пътуването за момента…поради технически причини(а именно липсата на време) няма как да завършим пътуването както беше планирано. Макар до момента почти всичко да върви по план, забавянето с по 1-2 дена на всеки етап доведе до цялостно забавяне с около 1-2 седмици…
Но да се върна малко назад, някъде към Сардиния…
След прекрасният ден, който прекарахме в марината на St. Pietro и по-точно градчето Carlofonte трябваше да потегляме към Сицилия, защото все още имахме надежди, че няма да се наложи да прекъсваме пътуването ако побързаме с междинните спирки. По прогноза времето трябваше да ни е хубаво, 2-3 дена силен попътен вятър и без много дъжд. Още с излизането от сянката на островите(някъде към 11 вечерта) установихме, че прогнозата си е съвсем вярна и наистина духа доста “свежо” както се казва. Цяла нощ лодката беше “издухвана” в изключително правилна посока със съвсем приличната(даже малко неприлична) скорост от 7 възела. Реших да рискуваме малко и да караме с по-голямо платно, докато все още не са се вдигнали големи вълни. До сутринта нещата си вървяха по план, вятъра си духаше, лодката летеше.
Някъде към обяд нещата взеха да добиват по-средиземноморски отенък, а именно морето взе да си показва зъбките. Вятъра бавно, но постоянно се покачваше и скоро беше средно над 32 възела, което всъщност си е силничък вятър. Естествено с него се появиха и вълничките и така работата стана малко по-некомфортна. Решихме да сменим платното и да сложим едно 2-3 пъти по-малко, за да не се налага да правим процедурата неколкократно, в случай, че вятъра се засили още. Свалането на такова ветрило в такова време е доста интересно приключение, в което влязохме с ентусиазъм и излязохме доста мокри. Поради причината, че ветрилото трябва да се свали когато лодката е насочена срещу вятър, трябваше да направим завой на почти 180 градуса и да се насочим с носа към вълните. В този момент лодката започва да подскача доста активно, потапя си носа и като цяло не създава впечатлението да е много доволна от тези маневри. С известни усилия все пак успяхме да свалим ветрилото, да вдигнем по-малкото и да насочим Folie отново в правилната посока.
Тук се появи следващият проблем – вълните бяха станали твърде големи и автопилота не успяваше достатъчно добре да се пребори с клатенето ляво-дясно. Това наложи ръчно каране, което продъжи около 10-12 часа. В същност то беше добре дошло – малко да си припомним как се кара, че в последно време се бяхме разлигавили с 5-тия член на екипажа(автопилота).
С приближаването на нощта вятъра поутихна и отново намерихме работа на пилота, пък ние се отдадохме на обичайните си занимания – ядене, спане, четене, наглеждане за кораби.
Нощта и следващия ден и нощ минаха доста спокойно, без никакви произшествия или нещо много забележително.
На сутринта се намирахме вече във видима близост до Сицилия. Групата острови около големия са доста интересни, всички вулканични, някои от тях все още действащи. Нямахме време да спрем и да се насладим на девствеността на някой от ненаселените, но все пак минахме близо до тях.
Големият остров се оказа доста дълъг – цял ден и цяла нощ пътувахме покрай него, на следващия ден решихме да спрем за малко в едно градче – Milazzo. Мястото изглеждаше много добре, но доста контрастно. От едната страна на залива е самия град, с прекрасни стари постройки, включително един голям замък(който не успяхме да видим от вътре, защото не работеше) и една много внушителна католическа църква, а пък от другата има огромен нефтопреработвателен завод.
Разходката из града трая около 3-4 часа, поснимахме малко, заредихме гориво, лед, бира и…решихме да се консултираме с един майстор на тема дизелови двигатели, поради продължаващия теч. Човека дойде, погледна, почна да разглобява нещата по един ужасно неграмотен начин…помъдри известно време, пък каза, че трябвало да вземе старото болтче да направел ново…ама щяло да отнеме 1-2 дена…нямаше никакъв начин това да се случи, така че се отказахме от услугите му…разбира се за “консултацията” човек в “белите” страни си плаща, а пък когато става дума за яхти – си плаща повече. Е това оглеждане ни струваше 50 Евро…както и да е де. Тръгнахме привечер, минавайки още един проток – този между Италия и Сицилия, където движението е доста натоварено и около 2-3 часа бяхме постоянно нащрек да не би да налетим на някой голям кораб. Измислихме по-съвършенна система за събиране на капещото гориво и общо взето съвсем прилично закрепихме положението…само ни беше яд за намесата на майстора, ама…
Интересно нещо, което видяхме тогава е един активен вулкан – Етна. Много впечатлаваща гледка, особено през нощта, когато течащата лава се разлива като кръв по склона на планината. Уцелихме може би перфектните условия за наблюдаване на това природно явление – вечер без луна и чисто небе, макар с малко мараня. Най-неприятното на цялата работа е, че нямахме никаква възможност да го заснемем по какъвто и да било начин – нито камерата, нито фотоапарата могат да снимат на толкова тъмно, при толкова солидно клатене.

Следва продължение…

Posted by zaimov on June 16th, 2008 | Filed in Uncategorized | 1 Comment »


One Response to “The end of the road – part 1”

  1. June 16th, 2008 at 7:35 pm

    vi said:

    От написаното дотук всичко ми прозвуча много красиво,като пейзажи,които сте видяли… и тук е момента да кажа колко е жалко,че не сте могли да снимате вулкана…Сигурна съм,че гледката си е заслужавала…



Please leave a Comment

You must be logged in to post a comment.