Wednesday, June 25th, 2008

The end of the road – part 2

Преди около седмица написах първата част на последни разказ…сега мисля да довърша започнатото.
И така бяхме стигнали до вулкана етна и минаването през пролива между Сицилия и континентална Италия. Някъде към 2 през ноща си легнах и оставих Кърни да наглежда обстановката, сиреч на вахта. Обстановката беше значително по-спокойна вече, защото корабите са по-малко толкова късно, пък и бяхме излезли от най-тясната част на пролива. Неприятното беше, че леката мараня, която се появи започна да става не чак толкова лека. Още по-лошото беше, че напред ставаше още по-гъста, даже си клонеше към мъгла. Но пък след цял ден обикаляне на града и ремонтиране на помпа бях толкова гроги, че просто се тръшнах до бучащия мотор(просто “леглата”(койките) на тази лодка са разположени от двете страни на мотора, не че изпитвам някаква привързаност към него) и откъртих. Незнам точно какво е ставало, но явно нищо съществено, защото се събудих към 8-9 сутринта, все още вървяхме на мотор и Италия беше започнала да изчезва в далечината. Баща ми беше на вахта и спокойно си четеше книжка и си пийваше кафето.
Появи се някакъв вятър и всички(будни) с голяма радост се заехме с вдигането на платната. Първо голямата геноа за да имаме все пак някакъв ход и да можем да спрем мотора, после грот и така лодката потегли към отсрещния бряг(който е на 2 дена път всъщност) значително по-тихо от предипните 10-на часа пърпорене.
От тук натам историята е доста тривиална, макар за нас дните да имаха много приятен характер – от момента, в който вдигнахме платната и ги настройхме за остър бейдевинд(тоест силно насрещен вятър) до момента, в който подминахме о-в Закинтос не се наложи нита една сериозна маневра или пренастройване на ветрилата…само от време на време се съобразявахме с промяната на посоката на вятъра в рамките на 20-на градуса, които ни дадоха възможност да отидем точно там, където искахме, без да се налага да лавираме.
По този маршрут тряфика не е много натоварен, но има значително повече рибари и съответно трябва малко повече внимание за пуснати мрежи и други риболовни съоръжения.
Интересен момент беше възможността да пробваме лодката в едни много оптимални условия – хубав вятър(между бейдевинд(настрещен) и халфвинд(страничен)), със сила между 6 и 10 възела. При такъв вятър морето е сравнително спокойно, а лодката е леко накренена и съответно много стабилна. След около половин час играчка с ветрила, хидравлики и въжета успяхме да постигнем нещо много интересно – скорост на лодката малко по-висока от скоростта на вятъра! Не съм убеден, че това е истинско показание, защото все пак скоростта на вятъра се смята от компютър, които прави някакви усреднявания, но дори и да не е било така, то поне двете скорости бяха много близо, при това за доста дълго време – почти 10 часа след това карахме с така настроените платна.
След двe денонощия в този дух на мореплаване в най-прекрасният му вид, се озовахме между о-в Закинтос и о-в Кефалония. Там разбира се беше време за малко гадост – вятъра просто спря. В рамките на 3-4 часа отново се наложи да попърпорим с мотора. Забелязахме, че климата около сушата е доста различен от този в открито море – значително по-топло, даже неприятно топло. Към 10-11 сутринта цялата палуба пареше, предполагам температурите са били над 30 градуса. Решихме, че е карйно време да изпробваме нещо, за което си говорехме от едно известноо време – да запушим отводнителните отвори и да си спретнем малко басейнче. И така два найлонови плика станаха за тапи, изляхме 10-на кофи вода и си имахме плаващ басейн…е не става за плуване, но пък беше много приятно да си плицикаме краката във вода, вместо да се правим на нестинари.
По някое време, приближавайки град Патра подухна попътен вятър и естествено си вдигнахме спинакер…една друга яхта мина покрай нас и ни изгледаха много особено…тия пък какви ще ги вършат…на толкова слаб вятър, пък с платна…е да, ама на нас ни беше тихо, пък те бучаха с мотор.
Тук минахме през още една забележителност – моста на Патра. Това е най-дългия мост в Европа, а пък може би и един от най-дългите мостове в света…поддържа се от 4 огромни колони, като между тях има кабели. Гледката е доста впечатляваща не само защото моста е голям, а и заради това, което архитектите са се опитали да внушат – че колоните са четирима изправени човека, хванали се за ръце като жива верига.
Минахме отдолу под моста със вдигнат спинакер, което сигурно не се случва често…там обикновенно вятъра е насрещен, но пък за пореден път се потвърди една зависимост, която установих последните години…приловите ги минавам или с попътен вятър или без вятър…а пък всички много ги е страх от тези места, защото са си напатили от големи вълни и силни насрещни ветрове. Е явно съм късметлия.
Не може обаче всичко да е наред…около 15-на минути след като минахме моста забелязахме, че има много сърфисти, които караха доста бързо…а пък при нас нямаше толкова силен вятър…е много бързо разбрахме защо – в следващия момент се появи още един вятър, доста по-силен от този, с който се движешме до момент, при това на перпендикулярен на нашия. В този момент спинакера започна неистови опити да се оплете…разтърчахме се да го сваляме, аз бях на руля, Кърни затича напред към носа, за да откачи браса(едното от двете въжета), а баща ми хвана въжето, което вдига платното горе. Но за нещастие то беше заклинило. По едно време успя да го освободи, но неприятното беше, че държеше въжето без ръкавици и без да е застопорено…от тази операция получи много неприятни рани(направо изгаряния) по ръцете, защото ветрилото е голямо и под напора на силен вятър усилието е огромно.
Е справихме се с тази задачка криво-ляво, сложихме малката геноа и продължихме пътя…
За момента ще спра с историята, защото стана доста дълга, но…
Следва продължение…:)

Posted by zaimov on June 25th, 2008 | Filed in Uncategorized | 2 Comments »


2 Responses to “The end of the road – part 2”

  1. June 25th, 2008 at 12:30 pm

    Попова said:

    Вече го чакам… продължението…

  2. July 8th, 2008 at 11:25 am

    женя said:

    Много интересен и увлекателен подход на представяне. Авторът трябва да се замисли за писане на книги в свободното си време.
    През цялото време на вашето пътуване следях новостите и се радвах на приключенията ви. Така се живее живота, хубавите моменти са над всичко!
    Всичко най-добро!



Please leave a Comment

You must be logged in to post a comment.