Tuesday, November 8th, 2016

Краят на една любовна история

И така 8 години, след като се сдобихме с Folie A Deux и прекосихме Атлантика дойде време да се разделим. Чувствата бяха смесени, тъй като аз лично бях много привързан към лодката. С нея участвахме в десетки регати(спечелихме много, загубихме много), преплавахме много мили, обиколихме много места, изядохме много пържоли, хванахме точно 2 риби:) От друга страна прекарахме много часове в ремонти и се бяха заформили няколко доста сериозни, които мен лично силно ме демотивираха само при мисълта какво трябва да се направи. Както са казали хората – има два щастливи момента в живота на собственика на яхта – когато я купи и когато я продаде. За себе си мога да кажа, че научих изключително много за яхтите покрай Folie – чувствам се далеч по-сигурен, че мога да се справя с 99% от нещата, които могат да се объркат. Работа със смола, ремонти на двигател, заплитане на въжета, проволки, шиене на платна…и още много много…
Но хайде стига емоции – самата продажба си заслужава написването на една книга, но ще се опитам да я сбия в един кратък разказ.

Всичко започна някъде средата на лятото, когато получих мейл от един украинец(който тогава мислех за румънец), че би искал да види лодката. Подходих леко скептично, защото по сайтовете с обяви доста често се появяват мними купувачи, които просто търсят потенциални жертви за всякакви измами. Отговорих на мейла с детайлно описание на лодката и получих отговор, че човека е заинтересован и планира разходка до Гърция в края на годината и ще поддържаме връзка. ОК, няма лошо.
Дойде Октомври месец, наредиха се стандартните за Кавала есенни съботно-неделни регати, на които се стремим винаги да участваме. Първата регата мина, нещо не бяхме във форма, но пък организацията беше много добра. Регатата беше между Кавала и Тасос, имаше хубав вятър и много позитивни емоции.
Междувременно Украинеца се обади и каза, че понеделника след регата иска да види лодката и евентуално да я купува. Това малко ме изненада, защото беше някак странно – не я е виждал и изведнъж – идвам и ако ми хареса – купувам. Лошо няма. Аз, Албена, Мартина(това пък е съвсем друга история, но кратката версия – това е дъщеря ни, на 6 месеца) и Ицо Бакърджиев(приятелче от яхт клуба на ТУ) останахме, за да покажем лодката на човека.

Появиха се два индивида, не изглеждаха кой знае колко “яхтени” хора, ама огледаха, повозиха се и викат – ми купуваме я. Парите кеш, помагате ни да я закараме до Кушадасъ, казвайте как да действаме.
Това беше малко изневиделица, защото на лодката имаше ужасно много “вещи”, които трябваше да се изнесат, трябваше да се подготвят документи и т.н. В крайна сметка се разбрахме операцията да се случи в края на седмицата, като ни се приберем, подготвим каквото е необходимо от България, пък самата сделка да се “изповяда” в Кавала(гооооляма грешка, но за това – след малко).

Тръгнаха си те и ние запретнахме ръкави да натоварим каквото можем на този курс към София…всякви лични вещи, въжета, платна, инструменти…добре, че бях сложил кутията на колата, та имаше доста място. В София си открих сметка в Гръцка банка, уж да е по-лесен превода на пари от Гърция към България.
Върнахме се в четвъртък, с надеждата, че ще успеем максимално бързо да направим нотариална заверка на договора и да потегляме. Ей тук беше ахилесовата пета на цялата операция. Пристигнахме около 13 часа в Кавала и се започна едно неистово търсене на човек или институция, която може да завери договор за продажба на яхта. Оказа се, че първо абсолютно всички такива институции и хора(съдилища, нотариуси, преводачи…) приключват работа в 14.00 часа и много малко тях се връщат след 18 часа.

Обиколихме целия град, разпитахме на 1000 места – никой не знае тая процедура как се прави. Ходихме при нотариуси, администрации и всякви институции – нищо, всички ни гледат като изкопаеми. При тях нещата са драстично по-лесни, когато става дума за движимо имущество – имаш документите на яхтата, имаш подписан договор – значи е твоя. Никой не се интересува от нотариална заверка на документи за такива неща.

Хубаво, ама пък за регистрацията в други страни на хората им трябва заверен документ. Разпитахме още малко, звъннахме на един случаен адвокат и се оказа, че всъщност адвокатите можели да заверят подписите на документа, обаче той трябва да е преведен на Гръцки. Айде търси преводач. Те определено работят само до 14 часа! Хубаво, видяло се, че няма да стане тоя ден, почти се бяхме отказали.

В един хотел ни дадоха 6 телефона на преводачи в града, и само една жена вдигна на 65-тото позвъняване. Урааа, ще си имаме превод! Отиваме при нея и в момента, в който отварям вратата застивам на място – блъсва ме миризма на нещо умряло много отдавна, атмосферата е като от Twin Peaks – затъмнени прозорци(абе май си бяха просто много мръсни), стари пишещи машини в “фоайето” и една лелка по раздърпан пенюар зад архаично бюро с компютър(от тия, дето са останали само за изстрелване на ядрените ракети). Малко по малко със Стас възвърнахме дар-слово и се престрашихме да попитаме дали не сме объркали нещо, пък таз вика не бе, за тука сте, дай да видя кво да превеждам. Ако имах латексови ръкавици определено бих си ги сложил преди да и подам документа, обаче от друга страна – само тя работи. Престрашихме се, тя погледна документа, каза “няаа проблеми”, утре в 10 е готов, даже ще го даде на “колега” адвокат да го завери срещу скромната сума от 50 евро. Малко скептично – кой пък ще дойде до таз, че да вземе документа и да го носи в съда за заверка…ама кво пък, дадохме 25 и се разбрахме останалите като си получим договора.

Междувременно на лодката баща ми, Жорката и Ицо действаха много активно(даже твърде бих казал) по разтоварването на неща. Абсолютно всичко беше натъпкано в колата, даже неща, дето тотално нямаше смисъл да се прибират. Карай, после ще ги редуцирам!

Баща ми потегли с колата към България, пък ние останалите се отдадохме на почивка, че деня беше много дълъг и изтощителен.
На следващия ден трябваше да си вземем договора, да ни дадат парите, да ги внесем в Гръцка банка и да ги преведем към България. Втора греда! Взехме си документа, изгледаше наред и хайде към банката. Влизаме, питаме как да го направим – отговора беше съкрушителен – не може! В Гърция имало capital controls, не можело да се отварят нови сметки, всички преводи се следели изключително стриктно…добре, явно не може да носим парите с нас в Турция, трябва някъв план да се измисли.
Звъннах на един приятел, така и така, ще те правим богат:) Разбрахме се да му ги оставим за няколко дни, докато успеем да се доберем обратно да си ги вземем. Обаче пък трябва да ги проверим като ги вземем – разпитваме по банките – ми при нас не може, трябва да отидете в централната банка. Отиваме там, много сигурност, минава се през едни скенери, чудеса, разгеле влязохме. Аз, Стас и двамата украинци се редим на опашката и в следващия момент от входа започват да влизат едни младежи, носещи каси от инкасо автомобили и да пренасят един огромни купчини с пари напред-назад…става дума за милиони, дето си се разхождаха. Просто си представях как тия двамата с нас ще превъртят и ще настане едно мазало! Седим си на опашката, тез с милионите ги пуснаха да им проверяват парите, пък отвън си седят 2 инкасо автомобила с по един човек охрана, просто си плачеха някой да им бие по един шамар и да драсне с останалите в камионите пари. Нищо такова не се случи, ама филмите, дето сме ги гледали развихрят фантазията:)
Стигнахме до гишето най-накрая – човека ни изгледа, изсмя се и вика – чиба, тука такива услуги не извършваме!
Ами сега – кво правим? Как да вземем пари от хора, дето изобщо не ги познаваме(при това Украинци), без да можем да проверим, че са истински? Умърлушени се затътряхме обратно към лодката, минавайки покрай хотела с телефоните на преводачите…що пък да не питаме вътре, току виж знаят как може да се направи. Влизаме, питаме човека и той вика – ми реално няма как без да имате сметка в някоя банка, ама пък не можете да си откриете сметка – Параграф 13! Обаче пък извади от гишето машинката, дето си проверяват парите за хотела и вика – действайте. Спогледахме се, ама кво да се прави – нямаме алтернатива. Застанали се 4-мата около машинката, единия пъха пари от едната страна, другия ги лови от другата, трети записва кво е проверено и преброено. Няма такъв цирк! Добре, че нямаше много хора.

Проверихме парите, всичко наред, оставихме ги на Стати в Кавала и хайде, ще потегляме. Прогнозата беше що-годе хубава за следващите дни, но тази вечер щеше да вали и да духа съвсем насрещно. Решихме, че ще спим на Тасос и като мине “бурята” ще потегляме.

Новия собственик на лодката Олексии беше с нас. Имахме известни проблеми с комуникацията, защото той английски не говори, ние се руския сме скарани, ама Ицето и Стас се справяха криво-ляво. Както се разбра човека абсолютно никога не се беше качвал на лодка! Странна работа – никога не си се качвал на яхта, пък си купуваш доста специфична такава. Почнахме да се чудим аджеба каква е схемата – бежанци ли ще возят, наркотици ли ще пренасят. Проверих багажа за всеки случай, нищо подозрително нямаше. Стана ми още по-тъпо, че лодката, която е направено с много конкретна цел и сме поддържали с много любов и с много труд – да попадне в някви льохмани, дето има вероятност да я бастърдисат за нула време!

Кво да се прави, това е положението. Преспахме на острова, направихме си едно хубаво барбекю и на сутринта потеглихме. До южния край на острова почти нямаше вятър или беше слаб насрещен, избръмчахме го на мотор. След като показахме нос обаче се появи ветрец, като интуицията ми подсказваше, че ще се позасили и ще е добре да си вдигнем по-малко платно, че да няма тежка процедура по смяна. Точно половин час по-късно вятъра минаваше 25 възела, а лодката летеше с 8-9, силно накренена. Чудесно! Новият собственик беше доста притеснен, като го попитах как е направи жест, че сърцето му ще се пръсне:) Отиде и си легна и така 12 часа не стана, защото го беше страх. А това беше едно от най-хубавите плавания за този сезон – вятъра се позасили още малко, но стана попътен, крена значително намаля и ние се носехме бясно към Турция. До вечерта бяхме подминали Лимнос, на следващия ден стигнахме Лесбос, където взехме контрола и се запътихме към залива на Кушадасъ. Четиримата си бяхме разпределили вахтите, без да включваме новия собственик, защото просто нямаше смисъл.

В 12.30 през нощта пристигнахме в дестинацията – една доста модерна марина, 2-3 хиляди лодки, повечето с американски флаг. Явно в Турция е все още е модерно и по-лесно лодките на чужденци да са с Американски флаг. Наспахме се, на сутринта обяснихме на Олексии кое къде е по лодката, от марината ни оправиха транзитлог-а(документа, с който се декларира, че сме влезели в Турция, за да могат да ни сложат печати в паспортите, че да можем да излезем) срещу скромната сума от 140 Евро(което си е доста добре, имайки предвид, че трябва да се ходи до митница, гранични и още 2-3 институции). Полета към БГ беше в 14.30, с радиото на лодката си поръчахме такси чрез марината, голям кеф:)

Направихме си една-две последни снимки пред милата Folie и потеглихме, аз поне с доста натежало сърце. Щеше да ми е доста по-лесно ако беше отишла при собственик, който знае какво е щкот и грот, но както казах – това е положението, няма как да си избираме купувач.

Тази страница може да се счита за затворена, но с едни скорошни събития, малко помощ от съдбата и случайността – имам усещането, че ще съвсем скоро ще имам още материал за “книгата”!

Posted by zaimov on November 8th, 2016 | Filed in Uncategorized | Comment now »



Please leave a Comment

You must be logged in to post a comment.