Wednesday, April 19th, 2023
Дни 5-6
Дни 5-6
Първата нощ с „новите“ акумулатори си беше доста по-добре. Не се налага реално да ги зареждаме, но от гледна точка на това, че е добре да ги поддържаме в топ форма палим по 1 път на нощ. Държат си заряд, всичко работи, „ток и жица“ както се казва.
Сменихме още една часова зона. Вече сме с 11 часа разлика с БГ. Ние ставаме, народа в къщи вече е запразнил след работно.
Пробвах се пак да ловя риба, този път по алтернативен метод – с влакно, навито на ръчна макара, която вързах за рейлинга. Повлачи се 5-6 часа, нищо не хванахме, но пък привечер макаричката явно от клатенето беше разхлабила възела и айдеее…хвана гората. И като цяло…през океаните никак не ми върви с рибите. И в Атлантика тая примамка се влачи хиляди мили без абсолютно никакъв интерес от страна на водните обитатели. Русалки също няма…
Вчера вечерта(така де, не тази нощ, а предишната) си очаквахме безветрие и то си дойде като по часовник. Доста е интересно, че дори и в океана вятъра е зависим от слънцето. Определено има термичен елемент, който като се добави към основния вятър и става приятно за попътно плаване. Та тази конкретна нощ по прогноза си бяха казали хората, че щом залезе слънцето и вятър йок. Настройката си ни беше такава, обаче леле колко мразя(а и не само аз де) да се бучи на мотор 10 часа. Ужасна работа. Айде, аз спя в предната каюта(която обаче е гадна на вълни и крен), там е сравнителни тихо и не е толкова жега, обаче други в задните каюти направо никакъв шанс да влязат вътре. Останаха те отвън, да дремат в кокпита, аз си легнах, тапите за уши и айдее…добре поспах. Хубавото на такова време е, че няма никакви вълни. То като цяло за момента Тихия океан се оказва доста айляк място за плаване. Като едно голямо Средиземно море.
Събудих се по едно време, живите мъртви отзад. То бръмчи и за капак малкото вятър, който подухва е абсолютно попътен. Тоест всичкото пушек влиза директно в кокпита. Много приятно, няма що. Поех вахтата, Евгени реши да остане да си дремуца отвън, защото вътре много жега, а Софи я пратих да ляга отпред, че поне малко да поспи. Не ми се мисли после, като минаваме екваториалната зона кво бръмчене ще настане. Дано уцелим вятър. Единствения плюс на това бръмчене е, че акумулаторите се зареждат хубаво и, че можем да правим вода. На watermaker-а си му трябва ток. За 6 часа навакса каквото бяхме изхабили като вода тия дни.
На сутринта вятъра се появи рано-рано, към 6 вече си бяхме на платна, с крив курс малко, но пък тихо и с намалена вероятност за рак на белите дробове. По някое време отворихме „джакузитата“ за манекенките(така им викат на двете гооолеми пространства под най-задните пайоли(ламината на пода) в кают-компанията(хола)). Там сме складирали вода и някакви плодове. Е на тия плодове никак не им беше хубаво там с двигател се оказа. Топло, влажно…само корени дето не бяха пуснали. Мисля, че отрихме как е възникнал живота на земята. Ще ядем плодова салата цял ден явно.
По едно време Софи-то реши, че ще се измятка зад лодката, ама голямо шубе. Едно въже, второ въже. Не се движехме много бързо, но все пак 4-5 възела си правим. Не знам що не и обърнах внимание, ама влезе с обикновени бански. Е всички знаем какво се случва с женските бански на 4-5 възела…имаше оле мале, за въжето ли да се държа, бански ли да държа, помооощ! Голям цирк, обезветрихме лодката, ама то за целта минаваме през още по-бърза скорост, едвам ги задържа тия бански. Научи си урока, вече влиза само с къси гащи, с връзки, стегнати здраво.
През деня нищо интересно освен едни гарги, които решиха, че ще ни превземат на абордаж. По едно време една явно поизморена „гарга“ успя да кацне на слънчевите панели. Другите видяха от нея и взе, че много им хареса. Возят си се, зяпат. Като видят от високото риба – хоп, хапват и после обратно на панелите. По едно време бяха 8, имаше скандали за територия даже. Там си останаха и цялата нощ.
Най-забавно беше по едно време една явно задрямала и се катурна от панела в кокпита при нас. Огледа се стреснато, ма видя, че няма подготвена тенджера и реши, че май няма да я готвим. Цяла нощ си седя зад щурвала, имаме си нов капитан. Много зорко бди над курса, дава инструкции, изобщо отличник. Минаваме покрай него/нея(да не ме обвини някой в сексизъм), желязно спокойствие. Пробвах да и оставя водя, ма не искаше. Сутринта към 5.30-6 си заминала, вероятно пак на панела де.
Вече слязохме доста на юг, за момента повече няма да се смъкваме, да не се бутаме между шамарите. Следващата седмица се очертава един мноооооого дълъг десен галс, прогнозата изглежда хубава за нас. Нощем рифоваме грот за всеки случай, като губим половин-един възел от това, но пък няма да има „леле мале“, все пак не сме на регата.
И пак да кажа – тоя Стралинк е унииикален!
