Archive for September, 2008
Tuesday, September 9th, 2008
От остров та на глок
Е най-накрая се натутках да понапиша и последната(този път наистина) част от историята за плаването от САЩ до България.
Последния разказ приключи с нашето успешно стигане до Гърция, тежкото махане на горивната помпа и дългото пътуване с кола до България.
Сега нещата тръгнаха по обратния път. На 18-ти вечерта, след работа започнахме товаренето на разните работи. Бяхме накупили едно известно количество храна и пиене(колкото за 4 човека, за 10-на дена), нашите си багажи и чарколяци от лодката(като например добре известната горивна помпа). В групичката и този път имаше смени – с колата тръгнахме Аз, Албена, Сашо(баща ми), Ники(семеен приятел, колега на баща ми), Сашо Велинов(с фамилия, че много сашовци станаха в това приключение, дружка от яхт клуба на ТУ и стар познайник на Стас) и Деница(моя позната), която обаче просто ни ползваше като транспорт до Гърция. Идеята – тримата(аз, албена, сашо велинов) плюс Ели(лелята на албена) тръгваме с лодката, а другите двама се връщат с колата. Първото премеждие срещнахме естествено още преди да сме тръгнали…паспорта на Албена изтекъл преди някой и друг месец и тя предвидливо си подала документи за нов…добре, но новия паспорт си седи в 5-то районно…забравила да си го вземе. В Гърция проблеми няма, но през Турция без паспорт няма как…посдърпахме се малко кой, какво, как бил виновен, ама какво да правим…тръгваме, пък после ще се опитат да вземат паспорта от районното, да ни го пратят с DHL.
До Гърция няма какво толкова да се разказва – път, път и пак път…2-3 пъти спирахме да се сменим кой да кара, малко да починем, но като цяло гледахме да поддържаме темпо…все пак са си 1000+ километра.
Пристигнахме горе-долу както беше планирано – около 10 сутринта. Живи-умрели – няма значение. Важното е, че пристигнахме. Лодката си беше там, всичко беше наред, даже имаше едно нововъведение – Ели беше ушила една прекрасна тента, която многократно благославяхме в последствие.
Малко почивка, хапнахме по нещо и аз директно се натиках вътре, да сглобявам двигателя, че само като си спомних колко време го разглобявахме и ми призля…ама няма как. Вътре всичко нагоре с краката – инструменти, чарколяци…а жегата непоносима – в лодката сигурно беше 40 градуса, задушно…ама няма как. Сашо през това време се зае с ремонта на ключ-масата, че и той милия беше сдал багажа от много включ-изключ.
Има няма 2 часа и нещата взеха да добиват вид…ключа беше оправен, а аз почти приключвах с монтажа на помпата и сглобяването. Някъде в ранния следобед огледах дейността, отворих книжката на мотора и се заех с последната дейност – обезвъздушаване. Ако трябва да съм честен до момента това беше най-сложната операция, която съм извършвал по двигател с вътрешно горене(имам предвид свалянето, слагането, обезвъздушаването). Изобщо не вярвах, че отново ще чуя звука на работещ мотор. Обаче не се оказах прав…след малко попипване, известно време въртене(за да излезе въздуха), чудовището взе, че се събуди…при това звучеше много доволно от ремонта на помпата, някак работеше много по-тихо и равномерно. Бях изключително горд със себе си…добре, че нищо не се обърка, че тогава щеше да стане много сложно.
Хапнахме на 2 на 3 и заспахме като цапнати с мокър парцал.
На следващия ден оставаха разни дребни неща като подредба, натоварване на багажите и други такива. През това време дингито(надуваемата лодка) започна отново да си прави номерата и се наложи няколко пъти да разглобим и неговия мотор(е той е значително по-лесен и прост), докато накрая взе че и той проработи що годе нормално.
По някое време решихме, че вече сме готови и можем да потегляме…хората с буса вече бяха отпрашили, че трябваше да минат през Атина. Отдадохме котва някъде към 19-20 часа вечерта, точно излязохме от залива и слънцето залезе. Всичко изглеждаше съвсем нормално, само нямаше никакъв вятър. Попърпорихме на мотор някъде към 2-3 часа. След като подминахме остров Егина подухна и решихме, че е време да поветроходим…не беше силен вятър, затова извадихме големи платна…за пореден път се възхитих колко добре върви тази лодка, дори при слаб вятър успява да си поддържа 6-7 възела без особено усилие. И така до сутринта…Сашо и Ели останаха на вахта и ме събудиха малко след изгрев…
Точно се разбудих и започнах да се радвам на хубавото време, когато подминахме остров Макрониесос. В момента, в който си подадохме носа пред острова и ни духна един доста “свеж” вятър…всъщност беше над 20 възела на моменти. Много бързо откачих автопилота и насочих лодката в обратна посока, отново в сянката на острова. Там, на спокойствие намалихме платната на 1/3 от досегашната им големина, като сложихме малката геноа и рифовахме грота на 3-ти риф. В това бойно снаряжение отново се осмелихме да си подадем носа извън сянката. Както се предполага, този силен вятър, който е съвсем нормално явление за района беше направил и големи вълни, а понеже бяхме близо до сушата те бяха и доста объркани…ту от ляво, ту от дясно, ту фронтално. Настана малка “центрофуга”, в която имаше и пострадали от морска болест – Албена. Не беше тежка форма, но все пак и прилоша малко.
След кратък размисъл и справка с метеорологичните прогнози решихме да спрем на остров Евия и по-точно пристанището Каристос. Миналата година там се срещнахме с Дачо и го познавах горе-долу. Запътихме се натам, като с приближаването на острова вятъра ставаше по-слаб и поривист. С влизането в пристанището обаче ни посрещна много неприятен за приставане вятър – силен, много объркан и поривист. Такъв се получава когато има планина, която да спира вятъра, но в даден момент той набира сила и “пада” върху земята, непосредствено под планината. Е това пристанище е точно под върха и се случи точно това природно явление…лично не го препоръчвам на никой, ако вятъра е северен.
С 1-2 маневри успяхме да пристанем без проблеми, хвърлихме си котвата и се вързахме. От миналата година си спомнях, че пристанищните власти тук са малко “провинциални” и педантични по отношение на яхтите, но надеждата умира последна…отидох до “port” полицията, те ме изгледаха странно, защото това си е рибарско пристанище и не са свикнали да влизат яхти, макар и да имаше 2-3 местни. Започнаха да преглеждат документите и се засуетиха около това, че нямаме транзит лог – това е документ, който принципно трябва да се издаде при влизане в Гърция, но на повечето места не го правят, а и не го търсят, понеже е бавно и трудно. Мислиха мислиха и накрая и тези рекоха…можете да останете до края на деня, обаче нито сте идвали, нито сме ви виждали…е нас това ни устройва идеално.
Починахме малко, на мене ми беше прилошало нещо(или бях слънчасал или нещо от храната), та за около 2-3 часа се освежихме и решихме, че ще тръгваме, пък ще си намерим някое заливче, в което да прекараме нощта. Попърпорихме около час и вече почти се бяхме отчаяли, защото повечето заливчета бяха или плитки за нас(лодката гази 2.3 м) или открити към вятъра, който отново се усилваше, когато попаднахме на едното много приятно местенце. На сушата имаше 3-4 къщи, а в средата на залива се беше закотвила една друга яхта. Хвърлихме си котвата и се заехме с приготвянето на вечерята…едни пържоли, на които се бяхме наточили още от тръгването, салата от пресни зеленчуци и разни други вкусотии…след залез слънце вятъра почти спря и спахме просто прекрасно, без да се притесняваме, че лодката ще се мръдне през нощта.
На сутринта все едно бяхме в приказка…изгрев слънце, тихо време, водата около нас беше кристална…виждаше се дъното на повече от 10 метра все едно е на 1, даже видях една лъжица, която бях изпуснал предишната вечер как блещука на сутрешните слънчеви лъчи. Идилия.
Е постегнахме се, закусихме(който закусва и потеглихме). Говорихме по телефона с хората в София, но се оказа, че няма как да вземат паспорта от районното, та трябваше да мислим друг план.
…продължение:)
