Thursday, April 27th, 2023
Между шамарите
Тези дни се изнизват доста монотонно. Всичко по лодката е наред, все ден правим проверка на тия пусти въжета, но за момента всичко изглежда нормално.
След като влязохме в зоната на бурите не можем да кажем, че са нещо съществено. Изглеждат плашещо, защото някак сме свикнали като видим такъв нисък облак, с отчетливо изявен „фронт“ да очакваме апокалипсис, но всъщност вятъра не се качва повече от 25 възела, не си променя кардинално посоката(мърда с 20-на градуса) и най-важното – за момента не сме попадали на гръмотевична буря. Съвсем възможно е и просто да сме късметлии, защото четохме за не 1 и 2 случая този сезон на тежко пострадали лодки. Кой със скъсана ванта, кой съдрано платно, кой с паднала мачта.
Точно като тръгвахме и в пристанището, в което си направихме checkout-а влизаше една яхта, която всички много активно следяха – 5 членно семейство тръгва да прекосява океана и някъде на около 1000 мили им пада мачтата. По каква причина не стана ясно, но предполагаема причина е остарял ригинг и ненавременна реакция при шквал. Свързват се с местната групичка по сателитен телефон, майката и 3-те деца се прехвърлят на кораб, а бащата остава, за да се опита да добута лодката обратно до Мексико, тъй като реално това им е домът. Успяват да организират сложна логистична процедура, за да го запасяват с гориво, тъй като единственият начин яхтата да стигне обратно е с двигател. На няколко пъти минаващи кораби прехвърлят гориво, по едно време и втори човек се качва да помага от някоя друга яхта(който в последствие нещо се разболява, та таткото трябва да се грижи и за него). Имаха проблеми с не 1 и части по двигателя, сменяха и масло, тъй като 1000 мили на двигател се минават за около седмица, което е повече от сервизния период, а пък искат машинката да изкрета без да даде фира точно на края. Та long story short – разминахме се с лодката точно на излизане от марината, помахахме им, голям подвиг, че успя да им спаси плаващата къщичка.
Лодката е изключително добре измита с тия дъждове, много ни е яд, че не помислихме за система за събира на дъждовната вода. Като завали и от гика се изсипват някакви умопомрачителни количества вода, която може теоретично да се събира и налива в танка.
За последните 48 часа имаме може би 30 на мотор, бая пърпорене се случи. Или няма вятър или е мега попътен и не става за каране без спинакер(а такъв нямаме, само един дженакер, ама и той е неподходящ за слаби, чисто попътни ветрове).
Вчера сготвих мусака, странен модел. Със сладки картофи и тиквички. Добре се получи, малко канела и си стана доста алтернативна. Даже съм го записал на timelapse с камерата, че е много забавно да се гледа как някой готви, като постоянно балансира напред-назад.
Тази нощ минахме и още една психологическа граница – 1000 мили! Вече сме на финалната права. Утре се очаква минем екватора, последния milestone преди финала. За там по принцип си има някъв ритуал, трябва да прочетем какво се прави, но като цяло май с Евгени ще трябва да се пообллечем с рокли…да видим.
От тук не очакваме кой знае какви изненади, освен може би заформящата се прогноза, според която към края на плаването ще ни подухне бая. Не нещо съществено тип ураган, но на картата се виждат едни цветове, за които по принцип си имам едно на ум. Личната ми статистика показва, че вятъра мине ли 20-на възела човек трябва да започне да гледа картата с поривите, а не тази с основния вятър. Та там почна да става прилично оранжево, към виолетово на места. Силно се надявам, че ще сме успели да слезем на юг преди да задуха, защото иначе ще ни идва по-остро като посока и съответно вълните ще са доста неприятни. Но в крайна сметка ще е2-3 дена това, нищо опасно, просто ще има лек дискомфорт. И дано всичко с управлението е наред, че ремонтната процедура на 3-4 метрови вълни и 30 възела вятър няма да е никак приятна.
