Tuesday, May 2nd, 2023
Последен напън
Не остана! Всъщност от гледна точка на стандартните плавания си е бая разстояние, но за океан реално сме пристигнали едва ли не. Днес ни остават 300 мили. Но да се върна малко назад…
След последната спасителна операция с металното въже реших, че трябва да погледна настройките на автопилота, тъй като ми се струваше, че работи прекалено много. Някак като сядах да карам на ръка и ми правеше впечатление, че първо няма нужда почти да се пипа руля, тъй като вълната бутва кърмата, след което бутва носа и съответно връща лодката в първоначалния курс и второ, че лодката стои много по-стабилно и не се клати странично. От нашата лодка си спомних, че има една настройка, която управлява колко бързо да реагира автопилота на промяна в курса. Разцъках менюто, успях да вляза в dealer настройките и видях, че и тук е настроен на най-чувствителния възможен режим. Това води до постоянно компенсиране и най-малката промяна в курса, което явно амортизира механичната част на системата и допълнително разклаща лодката. От ниво 5 върнах на ниво 1, тоест на абсолютен пън. Нищо не можеше да го бутне автопилота вече, за цял ден сигурно мръдна 5 пъти сумарно! Хем щадим механика и електроника, хем пестим ток. Много добре. Вярно, че този ден карахме с рифовани платна и на някакъв халф(защото още се борим да слезем по-южно, за да посрещнем силния вятър с по-приятен ъгъл), съответно лодката си е естествено балансирана, но все пак беше приятно да го гледаме как не мърда вместо да се скъсва да врътка наляво-надясно.
Плаването по тия ширини вече стана доста еднообразно, но все пак първата вечер след като влязохме в по-силния вятър се оказа доста неприятна. Мисля, че никой не мигна за повече от 20-на минути тази нощ. Супер разбъркана вълна, с много малко разстояние между самите вълни, за това пък сравнително висока, абе Средиземноморска гадост. За съжаление планът ни беше такъв, че и тази нощ трябваше да спазваме по-южен курс. В предната каюта се завъртях да спя напречно, обаче пак никакъв шанс, като в центрофуга! Е избутахме нощта, деня след това беше прекрасен, вълната се беше пооформила вече около 2-3 метра, с ясна посока и съвсем търпима честота. Освен това вече можехме да си позволим лека промяна в курса, съответно започнахме да плаваме по посока на вълната. Рязко ни се оправи настроението, на порции си поспахме, проветрихме хубаво, че като ни залива периодично и всичко трябва да е затворено и става леееко спаренко вътре. Вятъра поспадна, разрифовахме и цяяяял ден айляк. Влачим пак няква примамка за риба, ама нищо…600 мили остават! Реално това е плюсът на тези условия, че плаваме по-бързичко.
Всеки ден правим проверка на системите на рулевото, но след промяната на настройката на автопилота нещата изглеждат съвсем различно. Няма го това постоянно ръчкане, нищо не се износва, абе рай за металните проволки(и за йогата на Евгени де). Софи направи мееега яките пържоли(след толкова време още имаме прасно месо, велико!) с глазиран лук и руска салата(и в Аржентина знаели какво е това и там така и казвали…обяснихме и, че тя всъщност нищо руско няма в нея). Продължават дискусиите около „комунизма“, че Софи и тя се оказа с някви такива възгледи…много искала да направи марина за бедни, да вземела тия ужасни бастиони на капитализма круизните кораби и да ги направела на пансиони за нуждаещи се…идеализъм в най-чистата му и нереалистична форма, ама както знаем с жени трудно се спори. Много интересно кой ще плаща екипажа и поддръжката на тия мастодонти…ма сигурно ще вземем от гадните IT-та, те имат много пари…
Втората вечер беше супер, без никакви забележки, 15 възела постоянен вятър, бакщаг, попътна вълна. Чудесно си спахме тоя път! 450 мили остават. През деня май нищо съществено не се случи, не помня даже какво готвихме. Вечерта хапнахме кой каквото свари – кой консерва с чили, кой салата, кой сандвич с риба тон…волна програма. Като цяло се установи някакъв такъв ред, че сериозното ядене е на обяд, за вечеря по-скоро дояждане или някакви импровизации. Вече нямаме пресни зеленчуци, май с тази част подценихме нещата, но пък и то нямаше безкрайно много място за складиране на такива, че все пак си заминават. Но даже и лука ни свърши, имаме малко останали картофи. Почти не сме пипали консервите, а реално бяхме предвидили половината време да сме на тях. Плодовете също почти свършиха, имаме останал някой друг ананас, мангота и ябълки.
През нощта бяха останали Евгени и Софи да дремят в кокпита, аз я смених някъде към 2.30-3. Помоли да легне отпред, че отзад много задушно, няма лошо. До сутринта само един дъжд мина за 10-на минути, иначе нищо за отбелязване. Но на сутринта…тооочно се показваше слънцето, нещо още си дремехме и като ни запука…45-50 възела вятър, хоризонтален дъжд, абе най-накрая да видим истински шквал! Софи каза, че гледала през предния люк как се клатела мачтата(това докато прибираме геноата) и била леееко притеснена ще остане ли тая работа да стърчи или ще си замине. Е не беше толкова драматично, за под 2 минути бяхме махнали почти изцяло платното, оставихме само едно триъгълниче, колкото да държи носа. Правехме 7-8 възела на гол корпус. Но това за около 20-на минути мина, бързо-бързо ни изпревари и продължи напред. Имаше невероятна дъга…за жалост на моите почитатели и под тази дъга не успях да минаJ
Остават 300 мили! Още 2 дена и сме там, чак ми звучи нереално! Имах спомен от Атлантика, че всъщност не ми омръзва и ми е приятно това лодково ежедневие, чудех се дали толкова години по-късно нещо се е променило, но не, ок си е. Мога да продължа още доста май(е липсват си някои работи, ама кво да се прави, ще наваксваме…). Четем къде и какво да правим, май ще е доста плътна програмата докато дойдат попълненията. След това още-по!
