Thursday, May 11th, 2023
Островни дни
Първи ден на сушата! Слязохме. Всичко се клаааати ужасно, през сълзих(от смях де) се сетих, че ако сега ни тестват по американската система да ходим по права линия докосвайки си носа директно ще ни опандизят!
Планът за деня беше да намерим къде е пералнята(оказа се една лелка с джип, която беше паркирала точно до лодките за късмет), да отидем до граничните и да напазаруваме някакви работи, че част от провизиите ни бяха посвършили.
От пристанището до градчето(Атуона) се стига по асфалтов път(в доста по-добро състояние от голяма част от БГ пътищата), като се намира точно от другата страна на заливчето. Ако имаше някакъв нормален динги док щеше да се стига за 5 минути, обаче пеша отнема 40. Посъветваха ни да пробваме автостоп, тъй като местните са много готини и качват тъпи туристи. Така и направихме, но с лек стратегически елемент. Тъй като пристанището е до бензиностанцията(единствената) използвахме случая и издебнахме една жена, която точно приключваше със зареждането. Софи говори доста добър Френски, та има активна роля в комуникацията с местните(тук се говори както Френски, така и местен език, специфичен май за всяка група острови(Маркезки, Таитянски…). Повечето коли на острова са джипове, нормална лека кола не видях никъде. Или някакви Toyot-и или Mitsubishi или…DaciaJ Доста забавно, ама и тук са налазили тия кошници. Но така де, здрави и евтини коли са, няма защо да не се навъдят навсякъде.
Стигнахме до градчето за около 5 минути, лелката караше доооста състезателно, клаксон, задминаване, весело. В центъра на градчето имаше всичко – поща, магазин, банка, гранични, полиция, туристически център, музей на Гоген(тук бил починал, ти да видиш…) и каквото още се сети човек. Минахме през граничните, много любезни мърди…пуснаха ни, поздравиха ни, викат вие за какво? Ние – за чек-ин. Аааа добре, седнете да изчакате…очевидно никой нищо не прави, ама ей така, да не разглезваме, да си почакаме. След 10-на минути се върна ухилен – айде, да видим документите. Прегледа всичко, даде един формуляр, Евгени го попълни и след 10-15 минути бяхме минали проверката. То нали сме в ЕС(само да чуя, че някой гласува за тоя цървул Копейкин…) и те са Френска територия…мисля, че процедурата за влизане в България е по-сложна. Дадоха ни едно митническо листче, което трябва ние да си пратим по пощата в Таити, явно няма „вътреша“ поща. Поздравихме ги и се отправихме към пощата. Там разбира се не приемат евро или долари, само местна валута. Хубаво, че точно отвън е банкомата. Пратихме писмото и айдее, към магазин за сладолееед! От няколко дни си говорихме какво ще е първото нещо, което ще си купим и някак бяхме единодушни – сладолед! То със сладолед тръгнахме като последна покупка от Мексико, със сладолед трябваше да пристигнем.
Покрай писмото се сещам и за нещо, което не бях описал в предишните постове, а именно, че няколко дни преди да пристигнем, една вечер написахме писмо в бутилка(малка бутилка, от тоник). Написахме координатите, имената ни и моя мейл, ако някой я намери да ни напише къде я е намерилJ
Нахлухме в магазина, Софи отиде да търси кофа, да възстанови загубата. Е нямаше. И като цяло точно както пишат всички – по тези острови в магазините няма безкрайно много неща, а каквото има е доста скъпо. Купихме си някакви плодове и зеленчуци, месо(всичкото е замразено тук) и някви други дреболии, като идеята ни беше, че това е пазар за 1-2 дена, докато се ориентираме.
Прибрахме се до лодката пак на стоп. Аз взех да си говоря с местния дайвинг инструктор, за някой от следващите дни дали мога да се погмуркам, защото бях чел, че това са едни от най-хубавите места за гмуркане в света. Разбрахме се за неделя сутринта, супер. Мислехме събота да наемем кола и да пообиколим, но се оказа, че тези три дни точно е национален празник и всичките евтини коли бяха заети, а наличните – много скъпи. Е хубаво, ще разглеждаме друг остров явно. Този до каквото стигнем пеша.
Нощите са горе-долу спокойни, но си го има големия суел от океана. Както сме пристанали нос-кърма голямата вълна ту избутва лодката напред, ту я връща назад. Няма особено голямо напрежение нито за котвата, нито за въжетата, но все пак на сутринта бяхме скъсали едното кърмово, явно това постоянно напред-назад не му е понесло. Направи ми впечатление, че околните лодки бяха с доста по-отпуснати въжета от нас, може би това е трика в такива условия. Валя бая дъжд, което пък ни кара постоянно да отваряме-затваряме люкове, леко досадно.
На следващата сутрин се събудих първи, видях въжето и се захванах да направя система, че да го възстановя. Малко трудно беше, защото някак трябваше да закарам тънко въже на брега, но с някаква тежест, за да мога да метна на пристана. Беше и отлив, поради което трябваше да мятам на около 2 метра нагоре. Сложих една тежка макара и стана схемата, като след това измислих и система да заредим вода. На брега имаше чешма, но понеже маркуча ни няма как да стигне направих схема за прекарване на туби с макарата по швартовото въже. Макара, две въжета – едно към брега, едно към лодката и напред-назад. Направихме 10-12 курса, не помня, малко бавно, но пък ефективно. Напълнихме резервоара за вода, тъй като в пристанището не може да работи water maker-а – много е мръсно. Почти през цялото време валя дъжд, ама то е топло и изобщо не го усеща човек, даже мисля, че не мокри. Просто си вали и се изпарява, странна работа.
Направихме една разходка до града, но събота, национален празник…призрачен град, никой няма, нищо не работи. Тази нощ поне не валя, та си спахме нормално на отворено всичко.
Рано на следващата сутрин бях на гмуркане. С една алуминиева лодка, местния инструктор голям симпатяга, вика спота е много наблизо, красиво е, ама понеже има голяма вълна вероятно ще е мътно, но като слезем по-надолу ще се оправи. Имаше няква езикова неразбория, защото обясни, че ще ходим до към 50-55 метра…всъщност имал предвид, че ще седим 50-55 минути. Леко се бях притеснил, ама викам…знае какво прави човека, не сме първите.
Отидохме, дропнаха ни и започна най-мътния дайв в живота ми. По едно време буквално не виждах плавниците на бъди-то. Той и инструктора това викаше – стойте близо, ама много близо! Наистина, като слязохме на 22-24 метра нещата се пооправиха, но и там се усещаше тая вълна. Виждах как хората пред мен ги лашка напред-назад. Много е странно как не го усещаш върху себе си, но виждаш другите как се разхождат наляво-надясно от вълната. Дайва беше интересен, въпреки, че нямаше много цветове(то и заради дълбочината де), но видяхме няколко манти(от тия огроооомните, черно-белите морски създания, които изглеждат като от космоса някак). Май мярнахме и една акула-чук, ама беше в мътилката и сравнително далече, та не стана съвсем ясно каква точно, но че беше акула някаква – беше.
След като се върнах на лодката решихме, че няма смисъл да висим в това пристанище като не можем да мръднем из острова, а да се махаме, че това лашкане беше досадно. Харесахме си съседния остров, за който ни бяха казали, че е много приятен, с хубави места за закотвяне, супер чиста вода и сравнително защитен от тая вълна. Избрахме се един залив, в който имаше няколко лодки от ARC и се чучнахме там. Пред на плажът беше величествен – точно като от някоя приказка. Бял супер фин пясък, палми…абе 10/10. Бързо-бързо пуснахме каяка, Евгени заплува с плавниците, а Софи се опита да ме обърне, като се качи в каяка една идея по-смело отколкото се полагаше. Закрепихме се де и догребахме до брега. Там естествено се оказа една идея тегаво да се излезе, тъй като тая голяма вълна си правеше бая напред-назад и то със прилична сила. Трябва да се дебне малко като на сърф…като идва вълна почваш да гребеш и гледаш с нея да излезеш колкото се може по-нагоре по брега за да не те върне обратно и следващата да те преобърне.
На задна линия имаше някакви постройки тип барака, явно в някакъв момент е имало хора и на този плаж. Има корито на река, може би се появяват хора когато има вода.
Появиха се двама образи от ARC, влачейки едно съдрана платно. Използваха част от бараката, че да го разпънат. Някъде ги хванала по-сериозна буря и го бяха порнали доста грозно, високо горе, по цялата ширина. Искаха да го премерят, за да поръчат ново от Австралия и да пратят снимки на местния шивач, да го закърпи колкото да се придвижат докато пристигне новото. Помогнахме им с меренето и връщането на платното в дингито, пък те ни поканиха на барбекю малко по-късно отново на брега. Аз пък си бях намерил една сууупер дълга тояга, очевидно направена за брулене на кокосови орехи и се заех да бруля…ама те тия гадове са сууупер здрави и много на високо. След около половин час бях успял едвам да съборя 3!
Прибрахме се до лодката да обядваме, малко почивка, приготвихме си неща за барбекю(наденички, картофи, патладжан, лук, ром с кола…абе да се поглезим). Към 17 със Софи се качихме пак на каяка и газ – към брега. Евгени реши, че не му се ходи пак и си остана на лодката да чака манекенкитеJ
Тия бяха големи симпатяги, кой със собствена лодка, кой само като екипаж – минали през Панама, после Галапагос(казаха, че било суууупер комерсиално и не си заслужавало толкова да се ходи). Сприятелихме се много бързо със всички, аху-ихи, баркебюнце, помагане за вадене и пускане на дингита(защото тая вълна с каяк е едно, ама като става дума за динги с двигател нещата са съвсееем по-сложни) и то си се стъмни. Разбрах се с една симпатична двойка от Холандия, че ще им помогна да бутнем дингито през прибоя, пък те ще ме метнат до лодката, тъй като излизането от морето на брега с каяка е лесно, обаче влизането…ако сме двама никакъв шанс. Та Софи с каяка…обръщаме го, тя влиза вътре и дебнем…като дойде вълна до под каяка аз почвам да бутам яко, тя почва да гребе. Обаче беше седнала много напред и каяка върви накриво…всички бяхме затаили дъх като посрещна първата вълна напреки…беше няква пълна магия, че не я обърна. Почна да гребе в другата посока, ама само се завърта напреки в другата посока, следващата вълна вече беше съвсем аха-аха да я обърне, ама някак се закрепи…тия от ARC-а викат…лелелее, ма тя много добра бе. А като им казах, че никога до сега не го е правила…паднаха им ченетатаJ Ма явно късмет на начинаещия.
