Saturday, April 12th, 2008
Ден 7 или края на етап 1
Ха така…етап 1 приключи. Натоварихме лодката и сега сме значително по-спокойни.
Самото товарене го има доста подробно заснето от Бисер и снимките са качени, така че няма много много да се спирам на него, ама хората тук си знаят работата…и имат техниката…и взимат добри пари заради това:)
Имахме известни трудности, защото лодката се оказа по-висока от разрешеното…макар, че ремаркето е само на 10 инча от земята и лодката я сложиха директно върху него, пак се оказа висока. Трябваше да махнем доста неща от палубата, които ги мислехме за трудно достъпни и доста се изнервихме в началото…ама стана работата, отне ни около 2-3 часа докато махнем всичко стърчашто…разрешената височина е 13.6 фута, пък ние успяхме да я докараме до 13.8…шофера каза, че сме ОК, ще успее така…
Фактически проблема са мостовете…тук навсякъде има малки мостчета – пътищата доста често не се пресичат, а минават един над друг. Освен това прелези почти няма – влаковите релси са вдигнати на високо. Това е много хубаво за движението, обаче е много неприятно за високи предмети, като ветрходна яхта, с голям кил, натоварена на камион. Дано няма откъртени чарколяци като пристигне.
Вечерта се качихме на една от високите сгради тук – Hancock tower. На последния етаж има много хубав бар, изпихме по един коктейл или бира, който каквото…гледката е зашеметяваща. Градът е безкраен…докадето стигаше поглед всичко е Чикаго.
Вечерта продължи при Елена и Весо, отново ни нагостиха с прекрасни работи – пържени кюфтенца с картофи:) Елена има собствено радио предаване тук, за българи и реши, че ще ни интервюира. Направихме един хубав диалог около 10-на минути, предполагам ще го излъчат в местния ефир.
Ами това е за момента…сега си събираме багажлъците и отиваме да се правим на туристи – запътили сме се към Ниагара…да видим и това място, което е направило толкова силно впечатление на Алеко.
Започва етап 2…
