Tuesday, April 15th, 2008
Ден 8-9-10
Доста време мина от последното включване в ефир, но пък няма навсякъде интернет и тук.
Нещата в последните дни общо взето се движат по план, като изключим забавянето на лодката. Оказа се, че тази разлика във височината е от значение тук, но като цяло човека с камиона се е справил. Очакваме да пристигне днес или утре.
Решихме, че едно от важните места, които трябва да посетим следвайки стъпките на Алеко е Ниагара. Преди два дни минахме от там, гледката наистина е зашеметяваща. На една от табелките пишеше, че се изсипват повече от 2 милиона литра/секунда! Това по всички стандарти си е много. Ние бяхме извън туристическия сезон(както ще стане видно от снимките), нямаше много хора. В тази част на щатите температурата беше около нулата по това време и макар, че грееше слънце си беше доста студено. По реката и езерата близо до водопада имаше ледени блокове наподобяващи айсберги. В дупката на водопада, наречена “подковата” имаше доста големи ледници, по които се ходи.
Естествено имаше нещо типично “американско”…понеже в тази част водопадите не се виждат много добре, преди известно време(доста години) хората се хванали и си направили техен си водопад…отклонили част от реката, покопали малко и готово. Напавили си тяхна атракция, защото не може така само от Канада да има хубава гледка. Това, че използват около 60-70% от водата за електорцентрали е общо взето съвсем разбираемо и похвално…все пак е екологичен начин за производство на енергия. Толкоз за Ниагара.
По пътя не случва нищо интересно – колата е с автопилот, тоест човек трябва само да държи волана и да внимава, ако се налага да се спира…магистралите са големи, не са натоварени и доста по-лесно се минават големи разстояния…за 2 дена минахме над 1300 километра като се сменахме няколко пъти кой да кара. Бензина е евтин, което обяснява защо карат толкова огромни коли…около 1 лв за литър или 3.5 долара за галон…
Първи(за някои втори) впечатления от голямата ябълка(Ню Йорк). Огромен град, с много натоварен трафик. Пътищата през града са като една огромна паяжина. Миналия път бахме с метро и нямахме пряк допир с тази лудница, но сега съвсем стана ясно, че човек без GPS навигация няма никакви шансове да се оправи тук, та дори и да живее 2-3 години. Минахме през богати, бедни и ужасно бедни места…града е направо смачкващ. Всички са затворени в собствените си пространства, никой не те поглежда, всеки е със слушалки в ушите…много ми напомня на трите маймуни – не виждам, не чувам, не говоря. Аз лично се усетих, че се замислям колко съм малък в обкръжението на цялата тази бетонна гора…напомни ми на развъдник за мравки…само че мравките сме ние. Замислих се колко искам да се махна от тук. Чак сутринта, когато видяхме океана, макар и от сушата, малко се поокопитих.
Вчера вечерта се видяхме със Светослава, води ни на много хубав ресторант, после ходихме на някакъв гръцки бар…в queens има много преселници от всякакъв тип, но преобладават такива от нашия район…БГ, гърция, румъния…определено вида на хората е различен. По-усмихнати са, по-контактни, значително по-слаби(явно полагат големи усилия да не ядат от “местните” специалитети).
Е стига впечатления за момента. Ще гледаме днес да качим малко снимки, че и вие да се порадвате на пейзажа.
