Thursday, April 17th, 2008
Ден 11
Хм така…днес беше ден, посветен на администрация, бюрокрация и раходки. Като казвам администрация и бюрокрация обаче имам предвид нещо, с което изобщо не сме свикнали. Тук влагат съвсем друг, значително по-точен смисъл в тези думи и ги обличат в действия по такъв начин, какъвто ние изобщо не сме и сънували. Нещата са направени така, че да си свършиш работата по максимално прост начин, без губене на време, висене по опашки и плащане на ужасни глупави такси.
Цялата история започна още в Чикаго. Трябваше да сложим печат на договора за покупко продажба в апостил офис. Това е нещо като международен печат за валидност. В Чикаго не успяхме да отидем навреме в този офис, защото работи до 15.30(доста особено работно време имат обаче…даже приключват преди наште “бюрократи”). Днес отидохме в офиса тук, в Ню Йорк. Разбира се имаше греда – трябва нотариалната заверка да е от щата, в който се прави апостила. От България още знаех, че нотариусите тук са общо взето не толкова важни клечки колкото са в България…огледах ме се и се оказа, че в местната бакалия – магазинче голямо 10 на 10, в което продаваха хранителни продукти(имаше сместена и аптека) се намира един нотариус. Човека погледна документите и рече ОК, 2 долара. Погледнахме се малко странно със Стас, ама какво пък…хубави хора. До тук 5 минути…като се замисля колко време щах да чакам в БГ за такова нещо и колко щах да търся нотариус…и той колко пари щеше да ни вземе заради един печат. Намерили са много хубав начин да намалят таксите, които при нас са ужасяващо големи…защо трябва някой си да ми взима процент от това, което съм си купил за да имам заверен договор…на него не му струва нищо, не прави никакви проверки…нищо! А за колата искат 2%, за апартамента 2%…и станаха 500 човека милионери на гърба на хората. Подозирам, че и тук е станало нещо подобно, след което са му измислили цаката…всеки може да е нотариус, стига да си плати за тапията. Идеален начин за намаляване на монопол и корупция…ама кой да се сети.
Както и да е, отплеснах се. Трябваше да отидем и до съда…на мен ми се зави свят само като чух(понеже си знам у нас какво значи това…всички са много важни там, много заети…). Да ама не. Отидохме, казаха ни еди коя си стая в един кое си подземие, претърсиха ни за оръжие, влязохме. Човека на гишето погледна документите, погледна ни личните карти, каза ОК, прасна един печат, поиска ни 2 долара(представяте ли си за 3.50 лева точно какво ще направят в България…ще те туткат 2 месеца, ще ти искат рушвети…) и толкоз беше…в рамките на около 30 минути всичко приключи…ааа да забравих да спомена – в центъра на града има къде да паркираш! Вярно, че се плаща по 10-на долара на час или 20 на ден, ама все пак има къде…хората са се сетили, че вместо да бутат стари жилищни кооперации могат да ги изтърбушат и да направят прекрасни многоетажни паркинги.
Редът по улиците е прекрасен. Не можеш да спираш където си искаш, само до стълбове за монети и по разрешени места. Няма напаркирали коли пред автобусната спирка(глобата е към 400$), няма коли паркирали пред пожарните кранове, няма коли паркирали на тротоара. Има ред.
До тук сме с хубавите неща…както всички знаем всичко хубаво си има цена. Е тук цената на тези неща се измерва в количество полицаи на квадратен сантиметър. Алекси ни обясни, че Ню Йорк е градът с най-бързо спадащ процент на престъпления. Стигнали са до единственото възможно решение – градът е просто залят с полицаи. Явно човечеството навсякъде е еднакво…трябва бой, трябва стриктен контрол, трябва постоянно наблюдение. Никак не е приятно като те наблюдават отвсякъде, ама ние сме си виновни.
Та толкоз за днешния ден…лодката вече в тук някъде, чухме се със камионаджията. Утре сутринта рано рано отиваме да я пуснем и да видим аджеба плава или не плава…ще яде ли асан баница както се казва:)
