Friday, April 18th, 2008
Подготовка за голямото пътуване по суша
Още преди да тръгнем кум USA си давахме сметка за това, че Лодката не сме я виждали, че ще има работа по нея, че може да има “изненади“ и пр. всичко това бяха просто хипотези и разговори на база имейли, снимките от обявата и онези дето Весо и Елена направиха допълнително. …И така до момента в който самолета ни се приземи в Chicago. Посрещнаха ни Алекси и Весо – Косьо е написал за тях а аз мога само да допълня, че оставм с много топли чувства от срещата си с тях и Елена и благодарност за тяхната подкрепа. Наистина. Макар и размазани от ‘найсе-часовият път, първото нещо което искахме да направим е да я видим -така и се случи. Наехме си авомобила и хайде към марината ( демек яхтеното пристанище) от където я взехме – Lockwood.
Аз лично си отдъхнах след като я видях за севте – работа по Лодката си имаше, но беше измерима, т.е. дайте да започваме , че път ни чака ;-) ! Мисля, че такова беше настроението на всички – Косьо, Стас, Бисер и аз (тъпата рима беше неумишлена иначе името ми е Емил) – леко приповдигнато но вече знаейки с какво се захващаме… или поне откъм работа по лодката ;-) !
И така се появиха списъците със задачки , материали и оборудване, които в последствие доста понабъбнаха. Още на следващият ден сутринта се отправихме към споменатото THE HOME DEPOT по препоръка на Алекси , като място ‘дето всичко е накуп и по много, говорейки за инструмнети, материали, крепежи и всякакви джунджурии които в крайна сметка накупихме за Лодката след около 5 посещения. Този ден си купихме основни инструменти с които да започнем работа и някои материали за първите задачки които си бяхме набелязали, естествено тогава още нямахме представа за всичко което трябва да свършим – затова и не купувахме наизуст. Естесвено първата ни работа беше да разопаковаме Лодката, и да се заровим по всички кьошета с официалната причина наречена чистене – иначе да погледнем за течове, пукнатини в корпуса, осмоза ( деструкция на смолата), деформации ,изгнили елементи и пр. За щастие повечето от тия вируси ги нямахме с изключение на няколко малки прокапвания оттук-там покрай леерни стойки, уплътнения на финистрини ( имаме си няколко които се отварят към кокпита) и оков. Работата по отстраняването на тези прокапвания не е тежка или неприятна, даже напротив, и я свършихме в следващите няколко дни “ в почивките” като си оставихме малко и за New Jersey. Всъшност първото с което се срещнахме онзи ден бяха няколко кофи с вода под пайолите за които коментара беше, че щом водата е там значи не излиза а щом е така – значи има шанс и да няма теч отдолу.. Оказа се, че водата се е събрала от стичания по мачтата от многобройните дъждове – повече от нормално. Тук е мястото да уточня, че Лодката беше вдигната на стапел – за онези които се опитват да направят връзка със снимките от галериите. Този ден проверихме електрическата инсталация , тръбите и клапите , заварените акумулатори, навигационните уреди, двигателя, абе накратко – нещата тръгваха по план. Оказа се, че Лодката има работеща хидравлична система управляваща обтяжката на гика и ахтерщага – които започва да се кефи колкото нас да вдигне ръка!
Следвашите дни в Chicago преминаха в “ разходки” по магазините, и подготовка на Лодката за транспортиране . Купихме си радио с MP3 ( Стас и Косьо пуснаха музиката за секунди!), обрахме един малък луфт във руля и рани други дреболийки. Всъщност една от интересните такива беше дублирането на едно прозрачно кръгло плексигласово илюминаторче на дъното на Лодката, точно над валолинията, очевидно направено за проверка в случай на оплетено във винта въже. Не знам защо на всички вкупом ни се стори, че не може просто ей-така да си имаме дупка в корпуса през която да си гледкаме и да не сме я проверили.. ами ако се спука или счупи? Е за това си сложихме второ пачре плексиглас от вътрешната страна на корпуса което не промени особеногледката към винта, както се оказа след като пуснахме Лодката на вода. Голям кеф – имаме си океан-аквариум;-)!
В деня преди да дойде камиона подготвихме мачтата за демонтиране започвайки с гика и хидравликата на обтяжката. Казвм подготвихме защото една от екстрите на капитализма се оказа, че срещу солидна сума хорицата идват, грабват ти мачтицата, и без да си изцапаш белите ръкавици даже я демонтират по чудесен, безмълвен и високо-технологичен начин.. Всъщност бяхме свидетели нанаистина добре организирана и свършена работа на добра цена – както трябва и да е! Друга екстра се оказа че срещу нескромно доплащане човек може да продължи да наблюдава как му обгрижват мачтата…..хм.. демонтират му такелажа ( пак “…хм”) и я подготвятза транспорт, срещу още малко пари могат да ти я натоврятна камиона с високо-технологичните си подемниции като за финал могат да ти я укрепят на камиона ..пак срещу заплащане разбира се. Е ние се възползвахме само от първата ;-) ! Препоръчвам и на други в подобна на нашата ситуация да направят същото не защото ще спестите някой долар ( естествено и това е основателна причина) ами защото когато ви се наложи да си сглобите мачтата на около 1000 км. от мястото където е разглобена е повече от полезно да знаете кое от къде е и как трябва да се сглоби. Демонтирахме си прилежно вантите , щазите багщазите, краспиците и уредите от топа , маркирахме кое откъде е и ги навихме на ролки. Вантите и щазите са ни от плътен метал та някои от ролките си ги вързахме отгоре на лодката защото не можахме да гиприберем вътре. Иначе си пренесохме мачтата с ниско-технологична рчна количка до камиона вдигнахме си я на ръце и си я натоварихме.. Е, поизгърбихме се доста (мачтата тежи над 150кг.) ама и поспестихме някой долар – то не е голям келепир с тоя курс на долара ама нейсе! ( Роско, извинявай!;-))) Купихме проволки да дублираме форщаг и ахтерщаг (доста полезно е при подобно начинане ) и измислихме как да ги монтираме после – когато дойде време да вдигаме мачтата. Всъщност за моя радост тя се оказа доста солидно направена , макар и гъвкава. Толкоз за мачтата засега…
По товаренето на Лодката на камиона нямаше особени драми – възползвахме се изцяло от благата на обкръжаващия ни високо-технолгичен свят. Последното нещо което ни се наложи да направим преди да изпратим Лодката на път бе да демонтираме релинга на носа и всички леерни стоики – с тях се оказахме малоко по-високи клиренса на някои мостове по трасето. Отначало доста ни ( ми) се накриви шапката от тази необходимост защото ден преди това бяхме обслужили релинга на носа (дали е правилно да се каже фор-релинг?) но впоследствие когато ги монтирахме обратно си дадохме сметка, че тази профилактика изобщо не беше излишна.. Е сега си имаме вече чудесно монтирани и изолирани леерни стойки! Най-мощните!
Ако пропускам нещо да допиша за нещата които направихме в Chicago е защото в момента е около 1:30 сутринта, днеска.. вчера пуснахме Лодката, свършихме много, много работа, размазан съм от умора ама всъщност доволен.. всички сме.. Но нека първо Косьо да напише за това и да публикува някоя и друга снимчица направена от Бисер с новото му фото а аз после ще хлъзна втори поглед на нещата..ако има нужда. Правописните грешки не са от умора – просто е момчето ;-D !
‘Айде добро утро на всички!
Е.
