Tuesday, April 22nd, 2008
Дни 11-15
Тези дни се случиха много неща, както можете да се сетите. Като за начало лодката пристигна. Всичко по нея е ОК, няма никакви щети от пътуването, човека с камиона ни взе парите, които се бяхме уговорили…абе като цяло съм много доволен от организацията на транспорта(хехе…да, гордея се с това, аз го организирах). Имаше малко забавяне от 3-4 дена в графика, но като цяло мисля, че ще наваксаме. Няма да успеем да се измъкнем понеделник, но предполагам, че средата на седмицата вече ще сме напълно готови за отдаване на въжетата и откъсване от цивилизацията за 1-2-3 седмици…колкото метеорологичните условия ни позволят.
Второто, което се случи е, че мачтата е сложена обратно на мястото и. Това беше един сравнително сложен процес, защото първо изискваше доста работа(от съображения за сигурност направихме дублиране на 2 от важните метални въжета, както и направихме стойка за радара) и второ изискваше съобразяване с местните хора, защото ние бяхме готови точно в края на работния ден, пък на тях вече никак не им се работеше и остана за следващата сутрин. Както и да е де, работата стана, рано сутринта вчера я вдигнахме и всичко изглежда много добре.
Друг важен момент около лодката беше сервизирането на двгиателя – колкото и малко да разчитаме на този метод за придвижване, той все пак е изключително важен елемент от цялата система…може да ни потрябва за малко, но ако е в сублимен момент и не работи – много неприятно. Та днес направихме малко сервизни дейности като смяна на горивен филтър, маслен филтър и масло. Доста учудващо, но цялата процедура стана доста бързо и най-вече без никакви спънки. Другото характерно е, че стана без никакви омазвания, окаквания и други подобни неприятни случки. Та в момента си имаме един доста добре работещ двигател, на който смея да твърдя можем да разчитаме.
Стига за лодката…малко за нас. Настроените естествено се покачи с поне 3-4 чертички(не знам точната скала за измерване). Нещата вече вървят…по едно време бяхме на пълен стоп…просто нямаше какво да се прави(без лодката). Трябваше да ходим по магазини и да пазаруваме…много изнервящо преживяване, не знам как може подобно нещо да доставя удоволствие на една голяма част от човечеството(няма да пояснявам коя). Аз лично след 6 часа пазаруване се чувствах 3 пъти по-скапан отколкото след 16 часа работа(физическа имам предвид). Но въпрос на вкус…
Друго изнервящо преживяване беше ходенето до Манхатън точно в деня, когато папата пристигна. Движението беше ужасно, имаше доста затворени улици…със Стас трябваше да отидем на 3 места – апостил(това е някакъв вид международен печат, нотариална заверка призната по света), магазин за радио станции и онзи прословут магазин за всичко – Home depot. Та тази процедура (ако всичко беше нормално) трябваше да отнеме не повече от 3 часа…е да ама не…опукахме цели 7 часа!!! А двамата ни съкилииници през това време свършиха страшно много работа, стана ми ужасно гузно, че ние киснем в някакви задръствания, а те се скапват от работа…но така се получи.
Тук хората са много приятни само да спомена. Установихме, че марината е собственост на един човек на име Бил. Той и цялата му рода стопанисват мястото. Той, 3 сестри, дъщеря и т.н. Хората са много услужливи, приятелски настроени и много ни помагат във всичко. Колкото пъти поискаме нещо или ни го намират или ни казват къде да го потърсим. По принцип в събота не работят, но специално заради нас дойдоха, за да ни сложат мачтата. Самия Бил е човек много близък до нас. Самият той мисля, че доста добре ни усети какви сме и общо взето се върти около нас, подпитва и като цяло проявява интерес към нашето битие. Днес след като пийнахме по 2-3 бири в края на деня и поговорихме малко ми стана ясно защо – занимавал се е много дълго време с ветроходство – вече 30-на години. Малко ни завижда за това, което ще направим, явно е искал да го направи и той, но след като е наследил бизнеса не е имал много време да се занимава с нещата, които са му интересни. Каза нещо много важно, което много добре се застъпва с моето лично виждане за нещата – каза „Животът е твърде кратък, живейте го така, че да има смисъл. Ако ви се отдаде възможност качете се на колата и пътувайте, ако ви се отдаде възможност качете се на лодката и пътувайте…работа винаги има и винаги ще има”. Цитата може да не е съвсем точен, но общо взето идеята е ясна. Освен това има и друго – ние сме първите хора, който сами се оправят с лодката си и се стремят да се справят без чужда помощ, където е възможно разбира се. Тук всички, които се занимават с този спорт са хора с много пари, които просто идват и казват „искам това, искам онова, това да се оправи, онова да се промени…” и си отиват. Идват след 2 дена и всичко е свършено. Направи му силно впечатление това, че фактически работим по-бързо и доста по-ефективно и 90% от хората, които работят тук. Освен това имаме познания по доста неща…тук си има хора, които се занимават с двигатели, други, които се занимават с въжета, трети с корпуси, четвърти с електрически инсталации…а пък всеки един от нас работи по всичките тези неща без особени затруднения, като си помагаме един на друг в зависимост от ситуацията. Знам, че това тъй наречено явление „пенкилер” или там както се казва не е много хубаво нещо и знам, че повечето хора смятат, че човек трябва да се специализира в тясна област, но това мен лично не ме устройва. Нещата трябва да се разнообразяват и хората трябва да имат много интереси…мисля, че това е възлов момент за развитието на човек.
Е като казах разнообразие – днес ни дойдоха на гости две мои много близки познати – Дара и Дани…получи се доста добра празненство, макар ние да бяхме доста поизцапани от целия ремонт…но си имаме барбекю на лодката, спретнахме едни хубави пържолки, бирички…абе за малко се върнах на терасата си в къщи. Доста снимки има, но не знам точно кога и къде ще се появят, на техните фотоапарати са. Много приятно разнообразяване на деня се получи. Тук имаше някакво празнуване на St. Patric’s day – или деня на Свети Патрик. Той официално е преди 1 месец, но понеже тогава било лошо времето, хората в града решили, че ще си го преместят за сега. Имаше много народ, наоблечен в шотландски полички и свирещи на гайди, тромпети, барабани…абе направиха се веселба и те хората.
Та това е за момента…доста дълго писание, ама като нямаме интернет и материал се събира, не е като да няма. Утре имаме разни дреболии да оправяме, да видим дали можем да задържим колата още 1-2 дни, да пазаруваме храна, да търсим застраховка на лодката, да търсим информация къде има офис на фирмата със сателитния телефон…абе доста неща.
