Sunday, June 1st, 2008
30-ина дни в три страници
31.05.2008 / 20:30ч. Гръмотевична буря. Имам страх от светкавици когато съм в морето. Вятърът е много силен от северозапад със скорост 40+ възла с интензивен дъжд. Краката пак са ми мокри, но този път със сладка вода. Добрата новина е, че цялто това великолепие на природата го съзерцавам от терасата в къщи. Не пожелавам на никой да го застигне подобна комбинация в морето.
Нарочно се оставих няколко дни след като аз и Бисер напуснахме Лодката преди да понапиша впечатленията си от плаването и това което мисля, че би било полезно за другите които ще тръгнат по този маршрут, отново без да претендирам за абсолютна точност и изчерпателност – така както го видях и осмислих.
Като цяло плаването мина под закрилата на морските богове които щедро черпихме с всяка наздравица която прозвучаваше на Лодката. С други думи имахме късмет. Видяхме най-хубавите от най-добрите лица на океана – картини на великолепие и динамика, хиляди прекрасни цветове , пейзажи и обитатели на природата които се опитахме да запечатаме с фотоапарати за онези които няма да имат шанса да ги видят на живо. Морето ни спести по-голямата чст от лошото си настроение за което не можем да бъдем нищо друго освен благодарни и щастливи.
Нямахме сериозни повреди по Лодката по време на плаването освен най-естествените – няколко кръпки по ветрилата, малко течове от палубата, скъсан ремък на алтернатора, някое и друго въженце, малко електричество – все неща които са стандартен пакет за всяко плаване.
Отношенията между нас бяха добри и стабилни. За себеси мога да го опиша като придобиване на висша степен на доверие към онзи който е на руля в тежко време, когато ти самият тамън си влезнал въре за се постоплиш, изсушиш и подремнеш след вахта. Чудесно е да успееш да се отпуснеш и да презаредиш – е за да ти се случи трябва да имаш доверие на човека който е отвън. Доста бързо се сработихме и стигнахме до момента в който не беше необходимо да си говорим / обясняваме относно работите по Лодката.
Относно провизиите нещата бяха почти съвършенни, следващият път бих вел малко повече тоник за джина и кока кола за рома, консервирани или сухи меса и трайни плодове – ябълки, цитруси и пр., и желирани мечета ;-).
Ако имахме газов или електрически хладилник на борда нещата придобиват вече далеч по-дегустаторски отенък.
Относно самото плаване и маршрута ще понапиша малко повече…
Общото мнение ( включително и препоръките на алманасите) е, че плавайки от Ню Йорк към Азорските острови е препоръчително да се “смъкнете” първо малко на юг (югоизток) и след това да поемете към островите. В началото си мислех, че това се прави с цел да се влезне в Гълфстрийм , който ( както забелязахме впоследствие ) е с посока изток-североизток и скорост до 3 възла на моменти – сериозен стимул за подобна постъпка. Посоката и скоростта са добри новини, температурата е трета. Когато влезнахме в течението усетихме нейното повишаване още на първата нощна вахта – за разлика от първите няколко нощи, тези в Гълфстрийм бяха значително по-топли и “осветени” от планктона който ярко очертава носовата вълна и килватера на лодката а също дирите на делфините които са решили да ни поогледат нощно време – магическа гледка в която съм се губил с часове… Та за маршрута си говорехме…идеята ни беше да се смъкнем на юг до около 38˚ с.ш. което е приблизително ширината на Азорите и от там – право на изток към тях с течението. Нашата действителност обаче се оказа малко по-различна и причината за това беше точно течението.
Гълфстрийм влияе не само климата в Атлантика а на цялата планета поради огромните си мащаби и количества топла вода която циркулират от тропиците към северните полярни области и после обратно на юг с доста по-ниска температура. Само малка част от ефекта на течението е, че по неговото протежение се формират голямо количество бързо преминаващи една след друга депресии (или циклони ако щете, да ме прощават метеоролозите ако греша ) , които само два месеца по-късно се превръщат във върволица от урагани. Слава богу ние не видяхме най-тежкото от тези циклони, макар и на моменти доста да ни поодруса и понамокри – мисля, че в една или друга степен се сблъскахм с три докато пресечем течението. Един от основните ефекти от всичко това, което си заслужава да бъде отбелязано е, че около полвината от проплаваното разстояние до Азорите ни беше на насрещни курсове, на моменти не от най-приятните изживявания, но това беше част от играта… Доста бързо проумяхме, че идеята да се отиде на юг може би не означава просто да се влезне в течението ами нещо повече – да се пресече. Така и направихме след като ни дойде поредният силен североизточен вятър от задната част на поредният циклон. Под щормови стаксел хванахме експреса на юг-югоизток и за 24ч. изминахме около 180 мили и достигнахме около 34˚ с.ш., приблизително най-южната точка от етапа до Азорите. Бяхме прсекли Гълфстрийм. Като обобщение на описаното по-горе за тези които имат намерение да минат по същия маршрут е , че до пресичането на течението могат да очакват основно насрещни ветрове и, че идеята да се отиде малко по-на юг изобщо не е лоша. В крайна сметка на фона на 2200-те мили по права линия до Азорите си заслужава да се изминат още около 200-300 в името на повишеният комфорт. На онези които решат, че това не си заслужава и изберат северния вариант бих препоръчал да са с по-солидна лодка и по възможност вътрешен кокпит. Живота в лошо време е далеч по-прекрасен когато си на сухо и топло и не се налага да обличаш щормово облекло и за всяка вахта или корекция на ветрилата.
След като пресекохме течението открихме Океанът такъв, какъвто сме си го представяли в най-добрата му светлина. Пак заради течението вече се радвахме на основно попътни ветрове, депресиите ни подминаваха от север, като ние се “хващахме “ за техните периферии в посока към Азорите. И така около седмица – чудесни дни в които си имахме дори и един-два безветрие – това е друга черта на южният път в случаите когато се намираш между две зони на ниско налягане.
След като излезнахме от течението температурата малко се понижи, макар и от южната му страна.
От морските обитатели най-масово виждахме едни много странни мехуро-подобни медузи които стояха на повърхността на водата и бяха в цветове преливащи от бледо розово до тъмно-виолетово, малки летящи риби които така и не пожелаха да ни падат на лодката по килограми половина-два всяка вечер (както сме го чели по книгите), видяхме един малък кит с плоска глава, една малка акула и доста морски костенурки кафяви на цвят и около метър големина. На около 200 мили от островите количеството на птиците значително се увеличва, малко преди това се смени модела на делфините , морските костенурки намаляха по размер и смениха модела чак след Азорите, пак тогава видяхме доста китове, летящите риби се смениха със скачащи калмарчета – далеч по-благосклонни да се качват на лодката но за съжаление соло… и пак много много делфини. За рибите се консултирайте с Косьо ;-)! Големи акули видяхме чак в средиземно море за ужас на местните.
Едното от пристанищата на Азорските острови които най-много си заслужават да бъдат посетени в случай, че нямате време да ги обиколите всичките е Horta на о-в Fayal. Там спряхме ние след 19-дневен преход. Прекрасно място с хубави хора, оазис със собствено излъчване – Косьо чудесно е описал мястото. Ако ще зареждате провизии там, вашият човек е една приятна дама – Isabel Gallagher, чийто телефон е +351 964 828 951 – тя ще ви обърне внимание и ще ви даде съвет кое си струва измежду купищата опаковки на португалски език, а ако просто сте посетител на Fayal без лодка – ще ви даде и къща под наем. Пак в Horta има един майстор за ветрила на име Ralf (ако имате нужда от по-сериозна поправка на ветрила ), но му нямам контактите – ще ги намерите в Cafe Sport, което така или иначе ще посетите. Друго пристанище което заслужава по-голямо внимание e Punta Delgada, намиращo се от южната страна на най-големият остров от архипелага – San Miguel. Ние не спряхме на него ами на едно малко пристанище от северната част (Косьо писа вече за Рибена Опашка- Rabo de Piexe), но Punta Delgada е най-голямото пристанище в архипелага, в близост се намира най-оживеното летище и като цяло е подходящо място за разходки, презареждане, трансфер на екипаж и пр.
Самите Азорски острови са зона на високо атмосферно налягане и там често ветровете “обикалят” района като оставят по някоя мъглица и ден-два безветрие в замяна. Ако тръгвате от Хорта и нямате вятър, за да излезете от тази зона имате два варианта- да попърпотите на двигател един ден на изток ( около 150 – 200 мили) или да се отправите първоначално на североизток и да минете от северната страна на островите където е по-ветровито, макар и малко по-дълго. Е ние направихме първото. От Сан Мигел към Гибралтар варианта е изток-югоизток без да му мислите много.
От Азорските острови до Гибралтар по това време на годината можете да очаквате основно попътни ветрове според алманасите. На нас ни варираха между чист юг и север, като колкото повече приближавате континента би трябвало северните да надделяват. Пътуването ни до Гибралтар беше спокойно, с постоянна добра скорост и само един или два дни облаци с малко дъжд, половината го минахме на спинакер.
Първите морски пътища които се пресичат и са успоредни на бреговата линия са на около 300 мили от континента, е тогава би било добре нощните вахти да са с повишено внимание, и все така до Гибралтар.
Относно подхода към Гибралтар – влизането в залива на Кадис покрай нос Сан Висенте и Фаро, бих препоръчал да го правите по-северно ( на не-повече то 20-ина мили южно от носовете ) където ще се срещнете със изходящия от протока трафик който също е добре да се пресече така, щото да сте му от север но и без да влизате излишно навътре в залива. По принцип е препоръчително да се придържате по-близко до европейският бряг защото понякога мароканците проявяват нездраво любопитство при преминаване близо покрай техният бряг..имам силни впечаления за това от предното си преминаване на Гибралтар.
Самият проток е хубаво да се преминава по светло поради наистина натовареният трафик, въпреки, че ако се придържате на разумно близко разстояние до еврпейският бряг фарватера остава сравнително далеч и не е голям проблем да се премине нощем . Само дето ще пропуснете героичните снимки на фона на Тарифа пойнт и скалата на Гибралтар ;-). Ако имате късмета да сте с попътен вятър, ще минете протока като на приказка защото и течението е в посока към Средиземно море. Естествено трябва да сте и на мотор, но една генуа помага много за минаването. Ако вятъра в протока е насрещен ще ви поодруса малко (от комбинацията между насрещни ветрова вълна и течение ) и ще разберете защо са монтирани всичките тези ветро-генератори по околните хълмове ;-). Веднага след протока, трафика на кораби продължава да е доста интензивен защото се прибавя и този на фериботите между Европа и Африка ( Algeciras- Ceuta ) и пак не е излишно да сте с повишено внимание първите 30-ина мили в Средиземно Море.
Бих могъл да понапиша за плаването по Средиземно Море и пристанищата от испанското крайбрежие на база впечатленията от предно плаване но понеже слезнахме от Лодката малко след Гибралтар (в Малага) ще оставя това удоволствие на Косьо и неговите доста по-пресни впечатления.
За мен беше едно добро плаване. От най-добрите!
На Лодката, Косьо и новият екипаж – хубаво време и късмет!
Emil – crew member of Folie A Deux, Atlantic crossing 2008. Over and out.
