Friday, June 6th, 2008
От Малага към о-в Ибиса и Сардиния.
И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира – вече нямаме преходи по-дълги от 4-5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7-8 местно време(то си е направо вечер де).
Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятъра беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше. Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятъра поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно – спинакера. Покарахме така 4-5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване – грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни – няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут. На следващия ден Ибиса се появи пред нас и в ранния следобед вече се бяхме вързали. Екипажа много бързо влезе в ритъм и си се сработихме отлично, нощните вахти станаха по-лесни, защото са по-къси, понеже сме 4-ма човека.
Силно впечатление ни направи разликата в цената на две съседни яхтени пристанища(марини). Първата в която влязохме ни пискаха 190 евро за една нощ, а пишеше, че това е по-евтината от двете ! Все пак решихме да пробваме и другата – е там нещата се оказаха по-човешки – 38 евро на нощ. Решихме да останем 1 ден, да намерим необходимите ни чаркове и да потегляме.
От тук натам започнаха проблемите. При развиването на злополучното болтче то се скъса. Започна едно 3 дневно отчаяно търсене на заместител, защото бяхме наясно, че точно такова ще е адски трудно да се намери. Обикаляхме и търсехме, разпитвахме, мотаха ни, лъгаха ни, че ще ни намерят…като цяло останахме с доста неприятно впечатление за хората там(занимаващи се професионално с яхти) – мързеливи и абсолютно безхаберни. В крайна сметка се намери един човек, който се присети, че има някаква подобна помпа и разви едно почти същото болтче, което стана и спаси положението. Дори не искам да си спомням за всичките нерви, които изхабих около една толкова малка част. И отново се замислих колко малко нещо може да спре прогреса…едно нищо и никакво болтче ни изкара от строя и просто нямахме никакъв избор освен да чакаме и да търсим.
Сега малко впечатления от самия остров(освен хората). Типична туристическа дестинация, както разбрахме предпочитана основно от германци. Доста хотели, доста дискотеки, но в крайна сметка нищо, което не сме виждали. Има стара крепост, която огражда стария град със доста висока каменна стена, а самото старо градче е доста приятно. Типично средиземноморска архитектура, но от преди доста години, добре запазени къщи и тесни улички. Напомни ми леко на созопол, когато обаче той не беше превърнат в тази ужасна строителна площадка, която виждаме последните 5-10 години, но с малката разлика в отношението на хората. Определено отношенията на един към друг са далеч по-приветливи(изключвам момента, когато трябва да ти свършат малко по-сложна работа, като намиране на болтче), усмихнати и гостоприемни. Не възприемат всеки като ходеща касичка и цените са изравнени с тези в България, макар условията за туризъм и обслужването да са на съвсем друго ниво, което мисля, че у нас няма да достигнем дори след много години. Но както и да е…наистина острова е много известна туристическа дестинация и някак не остави добро впечатление у нас, като се има предвид, че не сме типичните туристи.
На третия ден намерихме прословутото болтче, точно за 5 минути го поставихме и за още 15 се спретнахме, припалихме и потеглихме. Вятъра беше хубав и духа до към 1 през нощта, когато спря…много неприятно, защото имаше останала вълна и настана голямо клатене. Не смеехме да запалим двигателя заради болтчето, понеже все още течеше по малко. И така за 24 часа бяхме минали по-малко от 90 мили…това сигурно е най-краткия преход за 24 часа, който сме правили от момента на тръгване. Следващия ден подухна и се попридвижихме добре. Вечерта се случи нещото, което очаквахме още от момента на потегляне от САЩ – хвана се риба. Слънцето беше почти залязло, ние вечеряхме спокойно и си говорихме, когато се чу заветния звук на развиваща се макара. Сашо скочи веднага и грабна въдицата, аз се заех да направя бърз заход, така че да сме в посоката, в която дърпа рибата. След около 15 минутна борба една 6-7 килограмова риба тон беше на борда, а всички дишахме тежко от адреналина и търчането по палубата. Вързахме я на кърмата, подкарахме отново лодката в правилната посока и седнахме да си доядем. След това пристъпихме към най-неприятната част – а именно филетирането. Доста качествено всички се омазахме, но в крайна сметка имахме около 4 килограма чисто филе от риба тон.
На следващия ден вятър просто каза стига толкова и спря. Пооправихме двигателя, направихме една система от скачени съдове за отвеждане на капещото гориво и в този дух откарахме следващите 24 часа. Сутринта на хоризонта се появи Сардиния и по-точно двата острова, които са на югозапад от Сардиния. Решихме, че ще спрем на северния от двата – St Pietro. Марината, на която спряхме се оказа изключително приятно място. Има си вода, ток, бензиностанцията и магазина бяха на около 100-на метра от изхода. Естествено и тук следваха правилото работа от 10 до 12 и после от 15 до 19, но все пак за 6-7 часа успяхме да си намерим всичко, което ни трябваше, включително още едно резервно болтче. Решихме, че поради забавянето няма да оставаме, а направо тръгнахме. Хората бяха изключително любезни, дори не ни взеха пари за престоя, а пък си ползвахме баня, тоалетна и вода. Като цяло останахме с доста по-добро впечатление от Италия отколкото от Испания.
От тук натам целта е Сицилия, после Гърция през Коринт и натам ще видим…започваме все повече да обмисляме вероятността да оставим лодката някъде из Гърция, просто защото отпуските ни са към своя край…но всичко зависи от времето.
7 Responses to “От Малага към о-в Ибиса и Сардиния.”
Please leave a Comment
( ! ) Warning: Undefined variable $user_ID in C:\wamp\www\chicago\wp-content\themes\ocean-and-sky\comments.php on line 68 | ||||
---|---|---|---|---|
Call Stack | ||||
# | Time | Memory | Function | Location |
1 | 0.0007 | 367176 | {main}( ) | ...\index.php:0 |
2 | 0.0012 | 367488 | require( 'C:\wamp\www\chicago\wp-blog-header.php ) | ...\index.php:17 |
3 | 0.1602 | 3666584 | require_once( 'C:\wamp\www\chicago\wp-includes\template-loader.php ) | ...\wp-blog-header.php:19 |
4 | 0.1619 | 3668736 | include( 'C:\wamp\www\chicago\wp-content\themes\ocean-and-sky\single.php ) | ...\template-loader.php:106 |
5 | 0.1907 | 3909664 | comments_template( $file = ???, $separate_comments = ??? ) | ...\single.php:21 |
6 | 0.1927 | 3942992 | require( 'C:\wamp\www\chicago\wp-content\themes\ocean-and-sky\comments.php ) | ...\comment-template.php:1550 |
You must be logged in to post a comment.
June 6th, 2008 at 11:37 pm
Albena said:
E nai-nakraia i ribata da vi se usmihne i da “kacne” na borda ;) Blenuvanite parjoli sa ve4e realnost – nazdrave i da vi e vkuusno! A znam, 4e 6te e taka :)
Mnogo dosadna istoria s bolt4eto:( Jalko 4e zaradi razni drebolii kato bolt4eta i zagubeni bagaji se propiliava cenno vreme za plavane… A kakto e izvestno – problemat s vremeto se okaza aktualen za vsi4ki vi…
June 7th, 2008 at 2:31 pm
Bloodymirova said:
Вие още малко и сте се прибрали :)
June 8th, 2008 at 8:52 pm
stormlab said:
Попътен вятър и късмет!
June 8th, 2008 at 10:16 pm
Reni i Sasho said:
Zdrasi EMO!
Dnes se 4u za vas po TV. I bez da spomenavat ludite glavi po imenno biah sigurna 4e ednata e tvoia :) Snimkite ot bloga go dokazaha. Radvame se mnogo za Vas. Pozdravi i popaten viatar!
June 9th, 2008 at 1:09 am
Milen said:
Поздрави, ей !
Живеете си живота вие :) Наслаждавайте се на всеки момент, и не се ядосвайте за малки неща като винтчета :) Радвайте им се !
И айде, че класиранията почнаха :-D
Чакаме ви.
June 10th, 2008 at 3:31 pm
Орлин said:
Браво Браво Браво. Вчера случайно попаднах на блога Ви и не спрях да чета докато не стигнах последният пост. Изключително много се радвам за вас и още повече Ви завиждам , съвсем сикренно :) и чистосърдечно :)
Пишете по-честичко и ние бедните души да се радваме на приключението Ви :)
June 12th, 2008 at 10:56 am
vi said:
Почти случайно попаднах на вашия сайт.. :)Как да ви кажа..много се радвам на приключението Ви и начина по който успяхте да присъедините всички нас към него..За което искренно благодарим…Успяхте да накарате много хора да повярват че мечтите могат и да се сбъдват..Но още повече сме благодарни на писателите,които толкова овлекателно ни представят преживяванията си..и почти ни карат да си представяме,че го изживяваме заедно с вас… :))Попътен вятър..