Wednesday, April 9th, 2008
Малко отклонение
Понеже до момента пиша малко егоистично и изцяло насочено към преживяванията около лодката сега искам да попиша малко за хората, които ни посрешнаха, приютиха и упорито ни хранят с най-хубавите работи, които са си чисто български и ужасно вкусни:)
На летището ни посрешнаха 2-ма човека. Моят най-добър приятел от детството – Алекси, и Веселин – съпруг на Елена, състудентка и много добра позната на моите родители. Всички са много готини, радват ни се и се опитват да ни помогнат с каквото могат. Елена и Весо ни приемат всяка вечер на гала вечеря, с неща, които не сме и подозирали, камо ли да сме се надявали, че ще намерим/опитаме в Чикаго, а пък Алекси ни търпи в средата на хола му, с 6-7 големи сака. Той скоро ще се жени и много ме е яд, че няма да съм тук по това време…но знае ли човек…може пък да скокна отново след 2-3 месеца. Приятелката му (Кристин) е много симпатична и мисля, че ще станат едно хубаво семейство.
Елена и Весо живеят в еднофамилна къща(тези, дето сме ги гледали по филмите), спретната и много приятна, а пък Алекси се е настанил в един апартамент, в Hyde park, точно до езерото. Сградата е много готина, с лек аристократичен мотив на външен вид.
Наистина съм много благодарен на тези хора и се надявам да успеем по някакъв начин да се отблагодарим…
Та така…ще пиша още по въпроса, но сега трябва да изчезваме.
