Monday, April 17th, 2023
Дни 1-4
И така взехме, че потеглихме. Първият ден реално излизахме от залива на Puerto Vallarta, който си е бая дълбок. Няма кой знае какво да се види, само едни малки „камъни“(острови), които са местната забележителност за туристите, да ги разходят в открито море, да си поповръщат на воля. Има си типичната тихоокеанска вълна, която идва от някъде мнооого далече, където духа повече. Общо взето цял ден нищо съществено не се случи, в началото побръмчахме на мотор, след което като стана малко по-приличен вятъра развяхме голямата и малката тента и заплавахме на тихо. Евгени сготви спанак с ориз, със Софи пихме по бира, абе чууудесно. Привечер зад нас мина много близо един катамаран, със самотен плавател. Докато се усетим, че сме пуснали въдица и се чу „бззззззззз“, аванса скърца и примамката замина. Халал да му е, както Евгени каза – да му се навие на винта(е по-добре не де, ама яд ни хвана).
Нощните вахти си ги разделяме за момента с Евгени, че Софи още се ориентира в обстановката, но най-същественото е, че забелязахме, че акумулаторите ни доста неприлично бързо падат през нощта. Ай, първата вечер хубаво, нещо не сме догледали, позапалихме мотора и изкарахме нощта. През деня слънцето си грее, панелите работят, грижи няма. Вятъра си горе-долу един и същ…12-18 възела, халф от дясно. От момента, в които вдигнахме платната халс(галс) не сме сменяли, като гледам до Екватора може и да не сменим.
На следващия ден Софи сготви уникална лазаня, много впечатляващо. Ма я прави сигурно 3 часа, вика и без тва няма какво да се прави, I will take my time. Ем чудесно, няма лошо, много добре се получи. Пак нищо съществено, по едно време видях един тюлен, беше любопитен към примамката за риба, добре, че явно са по-умни от рибите, че не я захапа. Не, че малко по-късно нещо голямо не ни скъса влакното, ама…
Пак нощна вахта, пак акумулаторни драми. Взехме да гледаме тоя път по-детайлно и нещата взеха да добиват не чак толкова цветущ вид. Оказа се, че единия от 4 акумулатора е много заминал и мъчи и останалите. Ама това явно от доста време. Забелязахме, че като паднат много и уредчето за вятър започва да показва много грешни посока и сила на вятъра. Това му се беше случило още като отиваше към Puerto Vallarta на Евгени, ма тогава много изморен изобщо не му обърнал внимание, ми решил, че ветропоказателя е заминал, та му донесох един резервен. Е не е от него явно за съжаление.
Та единственото нещо, което грам не бяхме погледнали преди да тръгнем започна да се оказва малко ахилесова пета на мероприятието. Налага се по 2-3 пъти през нощта да палим двигател, което не е добре както от гледна точка на самия двигател, така и от гледна точка на горивото, щото все пак имаме някакво ограничено количество. Бая разбъркана вълна цяла нощ, трудно се спи вътре, че постоянно клати, блъска, скърца. Пък отвън само 2 места на завет, та сега пък имаше наплив от вахтени(е дремещи де).
Ден 3 – пак нищо съществено, преди великден, викам айдеее, ще взема да направя един козунак. Никога през живота си не съм правил, ма колко пък да е трудно. Брашно, мляко, мая, захар, яйца, втасване, орехи, стафиди, насукване и айде във фурната. Стана суууупер! Много съм доволен, а и на другите им хареса! Пак сме си на същия халс, общо взето схемата ни е нощем риф на грот, евентуално на геноа, през деня си караме на цели платна. Много блажено, лодката не се товари, ние не го мислим особено.
Нощ…акумулатори. Май така ще е до края. Палим към 21-22 за около час, после към 2-3 и после към 6-7, че да изкараме докато изгрее слънцето. Естествено ще има облаци, ма нищо де, все пак кретат панелите, става. Почнахме по-детайлно мислене по въпроса, има 2 резервни малки акумулатора, които са почти нови, разкарахме 2 от старите и ги сменихме с тях. Ще видим следващата нощ. Лошото е, че смесваме акумулатори с различни капацитети, което на теория не е добре за по-малките, ама да се надяваме, че ще издържат 20-на дена. Има и бензинов генератор на борда, ама той ще e за крайни случаи.
За обяд Софи-то направи много яка салата от всички зелечуци, които бяха почнали да заминават. Салатен миш-маш, ма си стана супер. Добави и един шницели по “Маришки” – така ги кръсти, щот по аржентински се правели с галета, ама нямаме, та по Маришки, с брашно и овесени ядки. Емми топ!
Вятъра пак си е горе-долу същия, леко почна да го „запопътва“. Сега почваме да се чудим на къде да се насочим, че за следващите дни го дават пред нас да има зони на безветрие, та ще гледаме да ги избягваме. Ако се налага някъде да моторим, то ще се стараем да е в конвергентната зона около еквтора, че там се очаква да се редуват безветрие с шквалове и дъждове. Ако сме късметлии ветровете от северното полукълбо ще надделеят и ще ни избутат бързо от там, ако ли не…ще сме мокри и мизерни няколко дни. Но това е мнооого далече от тук все още. Сега да видим акумулаторите…
