Saturday, April 22nd, 2023
1 седмица в окена
Ето, че неусетно почти се изниза първата седмица плаване. Генерално доста приятно за момента, имаме вятър 99% от времето, къде по-силен, къде по-слаб, но изобщо, ама изобщо не можем да се оплачем.
Единия ден имаше забавна случка – Софи ще си мие косата на кърмата, слиза си на трапа, ама преди това много горда, че вече знае как се връзва моряшки възел с една ръка си го връзва и се препасва с въжето, с което миналия ден се бяхме къпали, слиза си и почва да си мие косата. Гледам аз по едно време и почвам да се хиля, Евгени ме поглежда, проследява ми погледа и той почва да се хили. Другия край на въжето ама изобщо не е вързан за лодката. Не и казахме докато не приключи, че да няма стрес с шампоан на главата. Иначе вятър супер цял ден, вечерта падна леко неприятно и за около 1-2 часа се пошляпаха ветрилата, ама кво да правим. На тези разстояния няма особен смисъл човек да пали двигател за придвижване, защото ако не духне след 2-3 часа така или иначе трябва да го загасим, защото нямаме достатъчно гориво за постоянно бръмчене. Пазим го за голямото безветрие. Така или иначе си духна и до сутринта си летяхме на рифован грот(общо взето такава ни е цялостната политика – нощем го рифоваме превантивно) и цяла геноа. Направихме си пуканки, даже мислехме и някой филм да изтеглим(ей тоя Стралинк в средата на скапания океан тегли с 10 MB(mega byte-а)/секунда от замунда-та!). Само с пуканките си останахме де, филма за друг път.
На следващия ден си продължавахме безметежността, даже взе да става една идея скучновато, та се захванах с някви дребни ремонти. Тук изгоряла лампичка, там покапваща тоалетна, тук запушен филтър на помпа на банята. Лодката си върви, ремонтчетата и те. А тъпите гарги…малеее. Правят панела на ГЪЗ с голямо Г. Целия е наакан, мием го по няколко пъти на ден с един парцал, ама не можем да им смогнем. А са супер арогантни гадове…качвам се, почвам да викам, тея само ме поглеждат накриво и изобщо не помръдват. Бой с въдицата по главата – чак като го изтимари човек качествено по тимберицата и се размърдва. Че и се сърдят едни такива!
Вечерта какво да видим – приближаваме емблематичния момент 1000 мили! За 7 денонощия, което прави приблизително по 140 мили на денонощие, направо велико. Определено за момента се придвижваме по-добре от очакваното, дано така се задържи.
Та повода си заслужаваше леко празненство. На тръгване бяхме купили прясна риба, сложихме я в една кутия със сол и сега стана страшно мезе. Риба, лимон, лук…само водка няма, ама бяхме единодушни, че това никой не го пие. За „гарнитура“ направих велики пържени картофи, салата от ряпа и моркови и круша. Бутилка бяло вино замина. Лафихме си до едно време, после кой от къде. Евгени остана на вахта, смених го към 2 през нощта. То реално вахтата е друг начин да спи човек. Навън, завит с одеалце от Туркиш еърлайнс или Теленор. През час се хвърля по едно око, но реално от втория ден не сме срещали нищо в океана. Ни лодка, ни кораб…даже вече и AIS-а не включваме, само навигационни светлини.
По едно време чух някакъв звук до лодката и си викам леле, кит. Това е едно от малкото гадни работи, дето могат да ти се случат тук – нощем да уцелиш заспал кит(е не знам дали спят де). Не е рядкост да се стига до mayday в такива ситуации, защото лодката се движи с 6-7 възела и казват, че удара с кит е като да се удариш в стена. Оказа се сам делфин, не го знам какво правеше тук сам, никога не съм виждал по 1, ама ей на. Може би другите са били някъде наблизо, пък само този дойде да си поиграе. Нереална картинка – като се стрелва покрай лодката оставя следа от светещ планктон. Просто вълшебно! Мята се, подскача, абе голяма игра му удари.
Изгрев пореден, поредно миене на акита, пъдене на навлеци, рутинна работа. Нося едно Arduino, мислехме няква схема да направим автоматична „чистачка“ на гарги, с някой електродвигател и през приложение в телефона да цъкваме „изчисти гарги“, ама май нямаме подходящ двигател. Ако имаше едно моторче от чистачки на кола самооо…нямаше да им се вярва на тия гадове. На лодката май само това няма.
Чуване по някой от всичките messanger-и, всеки с някой си говори. Много е приятно да чуеш, че даже и да видиш любими хора, дето са на другия край на света, някак по-леко минава, а и най-вече, че те са по-спокойни така, няма го това напрежение от предишния океан, дето сателитния телефон я работи, я не.
Вече беше време да въртим на юг, да тръгваме към екваториалната зона. В Мексико бяха казали, че като цяло 120-10 е правилото кога се пресича. Ем там сме, няма кво, въртим. Вятъра беше съвсем попътен, прилично силен, та решихме да махнем изобщо грота, че иначе само пречи на геноата и да си перем на попътно, на геноа. Супер стана.
Обаче да отбележа, че денят беше петък…и тоя петък мисля, че няма да го забравим до края на плаването. От сутринта още се почна…ще мием кокпита. Хубаво, Софи голям ентусиаст вика неее, аз ще го измия, вие ходете някъде другаде. Е къде да отидем? Туй да не е презокеански кораб, ма басейн ли да ходим? Както и да е. Евгени и вика дай всички, че по-бързо, ама не. Е хубаво. Влязохме нещо друго да видим и след 2 минути се чува „аууууу лелелеее“(ама на испански де). Кво да видим – оранжевата кофа плува на 50 метра зад лодката и елегантно потъва. Софито много и потънаха гемиите, щот точно това и обясняваше Евгени, че загребването на вода е тегаво на тая скорост. Хубаво, кво да се прави, без кофа ще сме. С празна туба от вода, аз пълня, те мият, бързо-бързо изчистихме. И след малко пак се чува „ауууу лелелеее, ла пута мадреее“, явно нещата ескалират. Забравила да си затвори джама и от миенето рафта под прозореца се понаводнил, пък там книги и личния дневник, леко драма. Ама пак желязна де, не мрънна, стегна се, изсуши си нещата на слънце.
Още е петък, да не забравяме. Караме си, по едно време взехме много рязко да се блъскаме във вълните, а, автопилота изключил. Върнахме лодката по курса, цък “auto”, бачка си. След малко гледам уреда за вятъра нещо спря да бачка. Хмм, на тоци звучат нещата, ама панелите си бачкат, акумулаторите са си топ. Завря се Евгени при таблото и вика мдам, тука една временен ремонт, дето стана постоянна система е сдал багажа. Някъде по карибите му заминала една клема, ма понеже в някакъв момент нямал правилната и я сменил с други, обикновени. После си купил правилната, ама го домързяло и така временните решения…знаем за тях. Айде търси клема, поне бързо се сети къде е. За 10-на минути я смени, всичко ток и жица.
Още е петък. Плаваме си, автопилота бачка като змей, ама в един момент пак се блъскаме срещу вълните. Брей, хващам щурвала – той лек като перце, въртя – дудук. Нищо не се случва. Евгени това го е играл вече, извади аварийния „румпел“, връчи ми го и вика карай. А тая гадост е като румпел, ама обърната на обратно, тоест хем си с румпел, хем работи наопаки. Докато му свикна голяма забава. А руля на таз лодка си е тежък, тоя румпел супер късичко рамо, мускули направих. Само сменях от коя страна да му седя, че да редувам ръцете.
През това време Евгени се зае с boat yoga, завря се в левия рундук целия, че да стигне веригата. Видя, че един тъп шегел се развинтил и е изпуснал. Обаче видя и нещо друго – едната метална проволка почнала да се прокъсва доста солидно. Та докат нагласи всичко си минаха едни 2 часа, Софи я гледах, че лееекинко беше взела да се притеснява, щот не знае кво става. Викам няма страшно, под контрол е ситуацията. Имаме всичко необходимо, ще стане. Само я пращах я за вода, я за крем за изгаряне, я за шапка, че да прави нещо.
Оправи веригата, подредихме тамън и рундука колкото е възможно. До вечерта всичко наред, ама всички сме някви умислени, едно тягостно такова, нищо общо с приповдигнатото настроение от предишната вечер.
Още е петък…навлизаме вече в зоната на здрача. Подкара ни с бая силен дъжд, на почивки. Половин час вали, половин час почивка. Няколко часа така. Евгени беше на вахта, като мокра кокошка го заварих, не ставаше за спане навън, мизерна работа. Смених го малко преди 12.
Слизам по едно време да си направя един чай, отивам към печката и я гледам тя нещо се сгрухала. Е явно е петък още(погледнах, нямаше 12, отдъхнах…щот ако беше почнала и съботата така)…пробвах да я оправи, ама сам не мога да я вдигна достатъчно, та само я разглобих и я зарязах, „ла пута мадре“, сипах си един ром с кола. До сутринта беше що-годе ок, само 1-2 пъти преваля, ама успявах да си извадя дюшек, да дрема и като завали да го прибирам, даже и аз се намъквах вътре, за кво да се мокря.
Сутринта я гледам Софи зяпа печката(а аз съм я разглобил съответно), зяпа отворения прозорец над нея…питам я кво си мислиш, че станало и щях да падна от смях, като каза, че решила, че нещо влетяло през джама и попиляло печката…и даже подредило винтчетата в една чиния на плота. Евгени стана, оправихме таз пущина, оказа се, че от двете страни се клати на едни винтчета, дето от цялото това кламбуцане са се прерязали, направо нереално.
Та ей го, вече е събота и се надявам тоя петък никога повече да не се повтаря!
