Wednesday, April 26th, 2023
Средата на пътя
О йеее! Минахме средата. Забелязал съм, че винаги като пътувам някъде на големи разстояния до средата е някак все едно се катериш по наклон, а от средата – все едно се спускаш надолу. Чисто субективно усещане, но много пъти съм се улавял, че след средата някак по-бързо намалява оставащото време и разстояние.
Минали сме 1500 мили +-, остават 1200+-. До тук 12 денонощия, средно по 130-140 мили правехме, сега малко по-малко, че вече сме в зоната на здрача. Интересно, че все още не ни се е налагало да бръмчим активно, което е една идея странно, но много приятно.
Но да се върна малко назад…
Мина тоя злополучен петък, съботата започна много обещаващо. Софи отиде на носа, да си прави йогата(ма нормалната, не boat йогата на Евгени) и по едно време се чуват писъци на ужас. Скачаме, съответно решили, че като минимум има айсберг пред носа, но се оказва, че се е появило огромно стадо делфини, изглеждаха над 100, заобиколиха ни от всички страни. Голяма игра падна, сигурно 1 час кръжаха около нас. Първо ги снимах с камерата, ама после викам е за кво го нося тоя дрон, сега ми е момента! Бяхме само на геноа, почти без вълни, доста спокойно. Извадих го, сглобих го за 2 минути и гаааз! Панелите на лодката се оказаха много хубава площадка за излитане/кацане. Полетях около лодката, над лодката, забавно е да ги снимаш от високо делфините. Проблем 1 – тия умните дронове имат хиляди системи за безопасност и първата, с която се сблъсках беше, че запомня координатите на точката от където е излетял и има заложени стандартни настройки да спира ако се отдалечи на повече от 800 метра от тях. Е хубаво, ама ние се движим, съответно дрона се движи и в един момент спря и неще да мръдне. Седя и гледам тъпо как седи все едно има стена пред него. Викам брех…разцъках менюто, намерих я бързо и я изключих тая тъпотия. Разгеле, тръгна към нас. Викам ще го кацам, че нещо се напрегнах! Е ма то кацането на движеща се лодка никак не е лесна задача…махнахме геноата, че да не се движим поне толкова бързо и почнах да целя панелите. Ма те се клатят, пък тук се намесват пак другите системи за безопасност – има радари във всички посоки и автоматично намалява когато приближи обект. Трябваше да го включа в спортен режим, ама тогава пък става много пъргав…абе от цялото плаване това кацане ми беше най-адреналинестото изживяване! Едвам го приземих на панелите, не ги знам тия със самолетоносачите как се справят. А като се замисля, че по големите регати на всяка лодка имат човек, който се занимава да снима с дрон, обаче там никой не се занимава да му намалява или спира за да каца или излита. Кадрите от приземяванията са покъртителни, то всеки път е на оцеляване.
До края на деня май нищо съществено не се случи, караме си само на геноа, че е попътен вятъра и грота само ще пречи в случая. До момента още не сме усетили да сме кой знае колко навътре в екваториалната зона, но все пак нощем в далечината се виждат проблясъци, но мнооого далече все още. Минахме средатаааа! От 2700 този ден мили направихме 1350 по права линия в двете посоки. Сега ясно, че до тук сме плавали малко повече, защото не сме по права линия през цялото време, но това не е съществено. От тук сме по баира надолу!
Нощните вахти горе-долу ги правим Евгени от 10 до към 1-2 през нощта, после аз застъпвам да спя в кокпита. Намаляваме си платната и като цяло не ни притеснява обстановката, а за последните 10 дена не сме мернали нито един плавателен съд. За китове и контейнери не мислим, защото просто няма смисъл – ако има такъв казус така или иначе нищо не можем да направим.
На следващия ден до обяд общо взето нищо съществено, плаваме си. Вече отчетливо сме вътре в екваториалната зона, навсякъде около нас облаци, виждат и дъждове, но за сега ни заобикалят. Ние не правим маневри, тъй като просто няма смисъл. Лодката се движи с 5-7 възела(10-15 км/час), а бурите с над 50-70 км/час. Никакъв шанс няма да избягаме ако се е прицелила някоя в нас. По някое време айде, да вземем да си вдигнем и грота, че взехме да се влачим с 4 възела. Софи за обяд прави фокача, която в крайна сметка стана чудесна пица. То беше едно блъскане на това тесто, много негативни емоции изкара според мен. Освен това направи и много хубав морковен кейкс, защото морковите ни са тръгнали да заминават.
Най-гадното нещо за деня – изпуснах едно страхотно Дорадо. Пуснал съм въдица и по едно време Евгени вика – май се е хванало нещо! Търча, дърпам – то вярно, едно много прилично Дорадо, супер красиво се хванало и си се влачи от известно време явно, че беше бая изтощено. Викам ай, то измъчено, няма да се дърпа, ще го извадя ей така. Е в момента, в който го дръпнах нагоре към палубата и като взе да се мята…естествено се отскубна, удари се в палубата и пльосна във водата. Направо щях да се гръмна! Такова хубаво суши щеше да станеее!
Привечер нещо се ларжим и извендъж Евгени нахлува в лодката и вика „загубихме управление, бързоо“. Зор изведнъж настана, пак нещо по тия системи на руля. Вече е тренирана схемата, аз грабвам аварийния румпел и сядам да карам, Евгени почва с йогата, а Софи привлачва инструменти и продоволствия. Този път се оказа, че едното въже на управлението направо се е скъсало. Има нещо гнило в тази система, защото не би трябвало да товари толкова тези компоненти, за да се стига до скъсване на метална проволка 8мм. Хубавото е, че има резервно такова въже и за около час успя да го смени. Възстановихме управление, автопилота си бачка. Докато приберем кочинката си стана 11 някъде, на никой нищо не му се ядеше, направо се изпотръшкахме. Към 1 през нощта станах да сменя Евгени и около нас имаше много интересна картинка – доста чисто небе, но с ясно видими малки облаци, които се движат ниско над водата и си святкат вътре. Нямаше гръмотевици, но сами облачета си святкат като някви кълба с ток. Не бях виждал такова нещо до момента определено. Когато става дума за гръмотевични облаци съм свикнал те да са големи и високи, а тия тук са някакви недорасляци с темперамент. До сутринта минахме през 2-3 такива серии, без особено промени в сила и посока на вятъра.
До обяд всичко си беше 6. Грот, геноа, летим си, даже вятъра взе да завърта и да ни става доста по-страничен(тоест югоизточен), което е супер, че ще се движим в по-правилна посока, без да трябва да правим зигзаци(защото и на слаб попътен вятър трябва да се лавира…). Тази посока на вятъра в прогнозата я даваха, че идва вече от отсрещната страна на екватора, съответно следващите дни трябва да е преобладаващия. Още повече се уверяваме, че сме в средата на зоната, която явно тия дни е изместена леко на север.
Цъкаме си интернет, говорих с Марти, с Милена, абе чудно. Обаче гледаме от север се задава едно такова черно…викам тая работа няма да ни се размине тоя път. Давай един риф на грота превантивно и чакаме. Е не се наложи много да чакаме. След 15-на минути кат ни запука…дъжд, ама такъв с кофите го изливат. В началото кротко, нямаше вятър сериозен, ма после си позасили. Добре, че рифовахме. Около 2 часа се излива това отгоре без да спре, някви милиони литри вода се изсипаха. Поне няма брутален ветрови шквал с дъжда. Сега да видим кога ще има и светлинно шоу, че само истински гръмотевици не сме видели още. Има време.
